Въпреки, че всички държави в Европа в някаква степен се "гражданизират", в държавите, където е имало насилствена колективизация този процес тече значително по-бързо.

Прави ми впечатления, че селата в съседна Сърбия, Македония и Гърция не са така обезлюдени като българските.

На който и пазар да отидете в Сърбия и Македония, държави, които могат да се сравняват по икономически показатели с България, ще видите, че имат по-качествена продукция от нас и забележете - ПО-ЕВТИНА. В последната седмица сравнявах цените на краставиците, доматите, прасковите, гроздето и някои други плодове и зеленчуци - в съседните държави те са едновременно по-качествени и по- евтини.  В България се произвеждат само технически култури - жита, рапица, слънчоглед - тоест всичко, което изисква механизация.

Онова, което се работи предимно на ръка е умряло отдавна в страната ни. Затова ядем тези пластмасови домати и краставици, докарани откъде ли не по нашите пазари.

Затова, в бъдеще никога не трябва да допускаме двете фатални грешки - първо насилствената колективизация и след това - възстановяването на собствеността на земята в реални граници.

Заради колективизацията преди десетилетия, в Съветския съюз са умрели милиони хора от глад. Гладни години е имало и в България и то след приключването на войната, а не по време на войната.


А заради глупавата политика на връщането на земята в реални граници сега ядем пластмасови домати.