Постинг
24.05.2015 22:02 -
Банките са като наркодилърите - опитват се да ви хванат в капана на дълговете.
От които после измъкването е трудно.
Колкото и да ни учеха в миналото, че трябва да планираме покупките си, човек винаги е настроен потребителски и иска всичко сега и на момента. Малцина са съгласни да отсрочат потреблението си в бъдеще, тогава, когато са събрали необходимият ресурс, за да могат да си го позволят.
Но в същото това време, техният ресурс стои на депозит в банките. Какво да правят с този ресурс банките, освен да го дават на други хора или фирми. Ако всички започнат да спестяват и никой не иска да вземе кредити, то ролята на банките ще се сведе до сейфове за пари. Не съм сигурен и не споря кое е правилното и кое не, но това е изключително справедлив и надежден метод за оценка на усилията на всеки член на обществото и за правото му да се възползва от натрупания си труд под формата на записи, пари или други книжа тогава, когато на него му се иска.
Но тук е деликатният момент. А какво да правят тези, които сега разчитат на чуждите пари, че да правят бизнес. Нека да не ме разбират погрешно кредитополучателите, но това са така наречените тарикати, които имат "идеи, но нямат пари, за да ги реализират". Това са често срещаните хазартни типове, които никога не разполагат със собствен ресурс, защото нито са достатъчно спестовни, нито се примиряват с фактите, че натрупаните пари са единственият шанс за растеж и колкото повече пари трупаш, толкова по-големи възможности имаш да растеш. Никакви кредити и дългове.
Прескачайки тази линия, стават най-големите измами. Депозантите в банките са глупаци, ако ги сравним с кредитополучателите. Обикновено кредитополучателите са по-богати от депозантите. Интересно нали - кредитополучателите работят с чужди пари, докато парите на депозантите са си техни. Но кредитополучателите са по-богати от депозантите, защото на преден план излизат такива понятия като "пресметнат риск", "възможности за инвестиции", "рационален бизнес модел" и т.н., целта на които е да даде префасонирано заглавие на желанието и възможностите някои хора да богатеят за сметка на чуждите пари, а тогава, когато нещата се объркат с някоя друга криза, да се опитат да прехвърлят на същите тези глупави депозанти, проблемите си. През голямата банкова криза в България - 1996-1997г. точно това се получи. Депозитите се обезцениха, като по този начин се обезцени и трудът, материализиран в пари, а кредитополучателите върнаха на банките /ако изобщо ги върнаха/ инфлаирани пари, като на базата на времевия лаг натрупаха богатство.
Винаги съм казвал, че търсенето на кредити е същото като търсенето на наркотици. И при двете неща ситуацията е доста вълнуваща. Кредитополучателите по-добре от депозантите разбират максимата, че никой не е забогатял чрез спестяване. Това че ,примерно Игмар Кампрад, собственикът на Икеа е прочут скрънза, не го прави депозант. Той е направил империята си чрез кредити. Всеки е започнал с някакви 50 долара или 100 долара в джоба, а някои и с по-малко, но в един момент бизнесът изисква кредитно вложение, за да върви с големи темпове напред.
Колкото и да е богат Гриша Ганчев, заводът за автомобили в Ловеч не е правен със спестени от другият му бизнес пари, а с кредитни пари. Всички знаят това. Малко са тези бизнеси, които могат да осигурят достатъчно пари от собствените си обороти и печалби, за да инвестират значителни суми в разширяване. Такъв бизнес трябва да е монополен тип, който да реализира предимства, заради глобалното си участие на пазара и ненормалността на печалбата, която реализира заради това глобално участие. Примерът с Лукойл е показателен. Те нямат нужда от кредити, освен ако не искат да купят 1000 бензиностанции в Америка, примерно.
Желанието за потребление сега, а за плащане в бъдеще е основата за съществуването на така нареченото потребителско кредитиране. Преди повече от 15 години никой не беше чувал за такова потребление. Приказките за задлъжнялостта на американските домакинства, които купуват всичко на кредити, в това число и посудата в кухнята, ни изглеждаха доста екзотично. Но и това дойде при нас. Финансовото робство се изгражда именно на това желание да надскочим себе си, на фона на жалките ни постъпления в настоящия ден и на база на очакваните големи приходи в бъдеще. Забравяме, че кредитирането е същото като наркотиците - веднъж започнеш ли с тях, откачване няма. Като лавина са. В някаква степен мога да направя и друго сравнение - това с онези храни, които създават зависимост - например кока колата, чипсовете, разни там бисквити, хлебни залъгалки и т.н. Консумирането с мярка е правило, което важи както за храните, така и за кредитите. Чудя се, как преди повече от 100 години нашето общество е живяло без кредити и банките. Разбирам предприемачите, които искат да получат кредити, че да направят фабрика, да произвеждат нещо или да изкупуват и препродават продукция в големи мащаби. Но защо тази зараза плъзна и сред населението? Защото икономиката на ръста на всяка цена изисква много роби и малко господари. Защото ако не вземеш кредит, ти може и да не ползваш някои благини на съвремието, но си свободен. Хората обаче се връзват на въдицата и си пожелават да загубят свободата си, но да ползват тези благини. Само че за повечето от тях това е неуспешен експеримент, защото в крайна сметка тази философия пълни касите на банкерите, нотариусите, адвокатите и хиляди знайни и незнайни герои, които се хранят на основата на нашето желание да загубим финансовата си свобода.
Колкото и да ни учеха в миналото, че трябва да планираме покупките си, човек винаги е настроен потребителски и иска всичко сега и на момента. Малцина са съгласни да отсрочат потреблението си в бъдеще, тогава, когато са събрали необходимият ресурс, за да могат да си го позволят.
Но в същото това време, техният ресурс стои на депозит в банките. Какво да правят с този ресурс банките, освен да го дават на други хора или фирми. Ако всички започнат да спестяват и никой не иска да вземе кредити, то ролята на банките ще се сведе до сейфове за пари. Не съм сигурен и не споря кое е правилното и кое не, но това е изключително справедлив и надежден метод за оценка на усилията на всеки член на обществото и за правото му да се възползва от натрупания си труд под формата на записи, пари или други книжа тогава, когато на него му се иска.
Но тук е деликатният момент. А какво да правят тези, които сега разчитат на чуждите пари, че да правят бизнес. Нека да не ме разбират погрешно кредитополучателите, но това са така наречените тарикати, които имат "идеи, но нямат пари, за да ги реализират". Това са често срещаните хазартни типове, които никога не разполагат със собствен ресурс, защото нито са достатъчно спестовни, нито се примиряват с фактите, че натрупаните пари са единственият шанс за растеж и колкото повече пари трупаш, толкова по-големи възможности имаш да растеш. Никакви кредити и дългове.
Прескачайки тази линия, стават най-големите измами. Депозантите в банките са глупаци, ако ги сравним с кредитополучателите. Обикновено кредитополучателите са по-богати от депозантите. Интересно нали - кредитополучателите работят с чужди пари, докато парите на депозантите са си техни. Но кредитополучателите са по-богати от депозантите, защото на преден план излизат такива понятия като "пресметнат риск", "възможности за инвестиции", "рационален бизнес модел" и т.н., целта на които е да даде префасонирано заглавие на желанието и възможностите някои хора да богатеят за сметка на чуждите пари, а тогава, когато нещата се объркат с някоя друга криза, да се опитат да прехвърлят на същите тези глупави депозанти, проблемите си. През голямата банкова криза в България - 1996-1997г. точно това се получи. Депозитите се обезцениха, като по този начин се обезцени и трудът, материализиран в пари, а кредитополучателите върнаха на банките /ако изобщо ги върнаха/ инфлаирани пари, като на базата на времевия лаг натрупаха богатство.
Винаги съм казвал, че търсенето на кредити е същото като търсенето на наркотици. И при двете неща ситуацията е доста вълнуваща. Кредитополучателите по-добре от депозантите разбират максимата, че никой не е забогатял чрез спестяване. Това че ,примерно Игмар Кампрад, собственикът на Икеа е прочут скрънза, не го прави депозант. Той е направил империята си чрез кредити. Всеки е започнал с някакви 50 долара или 100 долара в джоба, а някои и с по-малко, но в един момент бизнесът изисква кредитно вложение, за да върви с големи темпове напред.
Колкото и да е богат Гриша Ганчев, заводът за автомобили в Ловеч не е правен със спестени от другият му бизнес пари, а с кредитни пари. Всички знаят това. Малко са тези бизнеси, които могат да осигурят достатъчно пари от собствените си обороти и печалби, за да инвестират значителни суми в разширяване. Такъв бизнес трябва да е монополен тип, който да реализира предимства, заради глобалното си участие на пазара и ненормалността на печалбата, която реализира заради това глобално участие. Примерът с Лукойл е показателен. Те нямат нужда от кредити, освен ако не искат да купят 1000 бензиностанции в Америка, примерно.
Желанието за потребление сега, а за плащане в бъдеще е основата за съществуването на така нареченото потребителско кредитиране. Преди повече от 15 години никой не беше чувал за такова потребление. Приказките за задлъжнялостта на американските домакинства, които купуват всичко на кредити, в това число и посудата в кухнята, ни изглеждаха доста екзотично. Но и това дойде при нас. Финансовото робство се изгражда именно на това желание да надскочим себе си, на фона на жалките ни постъпления в настоящия ден и на база на очакваните големи приходи в бъдеще. Забравяме, че кредитирането е същото като наркотиците - веднъж започнеш ли с тях, откачване няма. Като лавина са. В някаква степен мога да направя и друго сравнение - това с онези храни, които създават зависимост - например кока колата, чипсовете, разни там бисквити, хлебни залъгалки и т.н. Консумирането с мярка е правило, което важи както за храните, така и за кредитите. Чудя се, как преди повече от 100 години нашето общество е живяло без кредити и банките. Разбирам предприемачите, които искат да получат кредити, че да направят фабрика, да произвеждат нещо или да изкупуват и препродават продукция в големи мащаби. Но защо тази зараза плъзна и сред населението? Защото икономиката на ръста на всяка цена изисква много роби и малко господари. Защото ако не вземеш кредит, ти може и да не ползваш някои благини на съвремието, но си свободен. Хората обаче се връзват на въдицата и си пожелават да загубят свободата си, но да ползват тези благини. Само че за повечето от тях това е неуспешен експеримент, защото в крайна сметка тази философия пълни касите на банкерите, нотариусите, адвокатите и хиляди знайни и незнайни герои, които се хранят на основата на нашето желание да загубим финансовата си свобода.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2406
