Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2015 09:37 - Притеснявам се от факта, че държавата доста успешно успя да убие естественото желание на човека да се труди.2
Автор: kolevdobri Категория: Политика   
Прочетен: 846 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 28.12.2015 13:31


 Колкото и комунистическата пропаганда да тръбеше, че средствата за производство били общонародна собственост, никой вече не вярваше на тези глупости, защото нямаше практическа реализация на тази идея. Хората си получаваха заплати, така, както и онези работници, които работеха на Запад. Всеки си продаваше на практика работната сила.

Работната сила при социализма обаче се продаваше много по-евтино. Като дете гледах турските гастербайтери, които се изнасяха от Германия към Турция в края на юли и началото на август и обратно към Германия в края на август, всяка година. Хвърлените от тях опаковки по магистралата бяха интересна находка за нас, децата. Просто защото в сивотата на социализма, нищо шарено не бяхме виждали. Да не говорим за колите им - мерцедеси, беемвета, опели. Напълнени със багаж или както ние им казвахме, с продукти. През 70-те гладната за валута социалистическа държава отвори Кореком, за да може да вземе парите на тираджиите и на тези, които работеха в Либия, Ирак, Кувейт, Ливан и други държави от Азия и Африка, изпратени след щателна проверка. Тези хора получаваха маса пари, според тогавашните представи за заплати. Те носеха "твърда" валута на социалистическата държава, а тя им продаваше Лади в замяна и много дребни неща, които ние не виждахме по нашите магазини. Работни панталони, наречени "дънки", вносна ракия, наречена уиски, радиоапарати, касетофони и други. Спомням си какво силно впечатление ми направиха пакетираните ядки - бадеми, лешници и пържени фъстъци. Гледах ги като извънземно гледа непознато нещо. Сега изглежда смешно.

Виждайки всичко това, хората от градовете започнаха да търсят начин да се сдобият с драгоценната валута - търсеха приятели именно от онези кръгове, които работеха за валута в чужбина. Нашето семейство например, имаше познат тираджия, който ни продаваше валута, но тъй като ние нямахме право да притежаваме валута, отивахме с този човек в Кореком и му казвахме какво да ни купи. След това пращахме с левове. Курсът беше някъде 80-90ст. за долар, но ние плащахме 3 лева за долар. И всички бяхме доволни. Тези хора получаваха между 300 и 500 долара заплати в чужбина, в зависимост от работата, която извършваха. Някои получаваха и значително повече. Идвайки в България тези пари се умножаваха автоматично по 3. Така, някои получаваха доход от 1000 лева и повече. На фона на средни заплати от 150 лева в търговията и 250-300 лева в индустрията, онези пари бяха наистина огромни в нашите очи. За тези хора нямаше нормирано работно време и синдикати. Аз самият минах през тази мелачка за няколко месеца. Работа по 16 часа и накрая заплата от 1200 лева. Беше невероятно. Капиталистическа работа. Работехме като в капитализма и получавахме малко по-малко, отколкото получаваха работниците при капитализма, но многократно повече от тези при социализма.
Но всички тези хора бяха капка в морето на социалистическата икономика. Какво представляваха тези 20-30 хиляди работещи, на фона на 4-5 милиона заети в икономиката. Те не можеха да осигурят нужната валута на държавата, за да поддържа грандоманските си идеи и проекти.

Така след 1977г., така нареченото "фондоотдаване", започна да спада и се стигна до кризата от 1990г., когато България вече беше във фалит. По улиците не се движеха автомобили, а рафтовете в магазините бяха празни. Държавата беше задлъжняла към Запада с едни 10 милиарда долара, които по паритет на покупателнат способност, сега се равняват на над 20 милиарда долара. Всичко отиде по дяволите. Народът не само се крадеше яко, но и се изтарикати да краде и от работното си време. Нямаше кой да те следи кога ходиш на работа и точно какво вършиш, особено извън професията на онези жени, за които говорех в началото - многомашинничките, които бяха "вързани" за становете си. Бюрокрацията придоби заплашителни размери, а тези хора няма как да контролираш. Всяко предприятие имаше огромна административна сграда, в която се помещаваше администрацията, в някои случаи по-многобройна от самите работници. В моя град имаше предприятие, което притежаваше огромен 9 етажен комплекс за директори и администрация - можете ли да си представите. Как всичко това няма да фалира, след като НЕ СЕ ПОДЧИНЯВА НА ОБКТИВНИ ПРИРОДНИ ЗАКОНИ, А НА ЗАКОНИТЕ НА НАСИЛИЕТО, ДЪРЖАВНИТЕ ПЛАНОВЕ И ДЪРЖАВНОТО РЕГУЛИРАНЕ?



Гласувай:
3



1. krumbelosvet - Колевдобри, така виждаха нещата работниците,
02.01.2016 18:12
които не разбираха от икономика, но пък слушаха Гласът на Америка и копнееха за лъскави западни джаджи. Слава богу, всички не бяха такива. Истината няма нищо общо с Вашето мнение. Просто социализмът победи в по-бедните и онеправдани страни и беше почти невъзможно да настигне богатия Запад, в условията на Надпревара във въоръжаването. В тая надпревара, по-бедният трябваше да харчи за въоръжаване колкото богатия и това го обезкръвяваше. Западът позволи да го доближат само тия държави, които без това позволение щяха да се присъединят към социализма и да увеличат шансовете му. Останалият свят тъне в мизерия и мрак, но това Гласът на Америка не го е говорил и Вие не го знаете.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 3195910
Постинги: 6870
Коментари: 4296
Гласове: 2398
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031