Нека да бъда разбран правилно. Моето семейство имаше много пари по времето на социализма. Особено това се отнасяше за втората половина на 70-те години и следващото десетилетие. Работехме като луди. Родителите ми работеха, единият в завод, а другият в продажбата на дребно. Правителството позволяваше да се работи допълнително и да се произвежда допълнително продукция - най-вече в селското стопанство. Никой нямаше право да направи фабрика или нещо подобно, но позволяваха да се отглежда селскостопанска продукция, която потъваше в безкрайния руски пазар и все не стигаше и не стигаше.

Всяка година произвеждахме толкова много зеленчуци, които предавахме на изкупвателните пунктове - държавния Булгарплод, а някои от продуктите продавахме на пазара, на сергията. Няма да ви казвам какви пари изкарвахме, но за сметка на невероятни усилия. Детство, като изключим това до 7 годишна възраст, така и не видях. Влязох в дискотека на 19 години, защото старшината ни накара да местим някакви маси и столове, докато бях на военна служба. Работехме през деня, четяхме и учихме уроците си през нощта. Какво направихме с получените пари ли? Нищо, изядохме ги и ги изпихме. Произведохме лайна на практика. Една жигула струваше 6100. Официално. За да я купиш без да чакаш ред, трябваше да се бръкнеш с 15 хиляди. Ладата струваше над 16 хиляди, особено, ако е корекомска. Е, не ни се даваха толкова пари. По-лоша беше работата с жилищата. Ако не докажеш пред общинския съвет НУЖДА, демек, ако нямаш връзки, няма да получиш жилище. Бяха евтини, но ги нямаше. Така, както с всяка стока. И вместо да купим долари и да ги зарием в земята /защото иманяри щавеха всичко, което реагираше на злато/, ние го ударихме на ядене и пиене. Ние бяхме прости и необразовани в икономическо отношение хора. Смачкани от социализма, от глупостите на партийните секретари и на тази неспирна пропаганда, която ни промиваше мозъка.

Ние бяхме алчни за пари и работехме здраво. Такива като нас не бяха толкова много. Повечето хора си работеха, демек кръшкаха в заводите и разните бюрократични служби и в почивните дни отиваха да обработват парчето земя, което Тодор Живков ни беше дал в края на властта си. Тогава се зароди виладжийството, като форма на бягство от сивообразието на социализма. ХОРАТА СЕ ПРЕБИВАХА ОТ РАБОТА НА ВИЛАТА И НА ПАРЧЕТО ЗЕМЯ И В СЛЕДВАЩИТЕ ДНИ ОТ СЕДМИЦАТА СИ ПОЧИВАХА НА РАБОТНИТЕ СИ МЕСТА, ЗА КОИТО ИМ ПЛАЩАХА ЗАПЛАТИ.
Така се деморализира цялото общество. Накратко - жестока експлоатация в първоначалния еуфоричен момент на социализма и "мижи да те лажам" във втория, загниващия етап. Приказката "те ме лъжат, че ми плащат, а аз ги лъжа, че им работя" идва от социализма, ако не знаете.

Връзкарството беше повсеместно явление /познато ли ви е/. Нищо не можеше да се получи без връзки. Даже парите нямаха такава стойност, като връзките. Единственото нещо, което можеше да се купи без връзки бяха плодове и зеленчуци, местно производство, хляб, в ограничени количества - максимум до 2-3 хляба и консерви. Страната имаше огромни консервни предприятия, които работеха за руския пазар и все нещо оставаше за местния пазар. Лимонадата, алтая и етъра бяха без връзки. И бирата. Хлябът не го даваха да се купува по много, защото хората го използваха да хранят прасетата - социалистическа работа - поддържаха цените ниски, знаете защо.

Така към края на 80-те години, обществото беше икономически деморализирано. Партийните секретари имаха всичко, а обикновените хора се редяха на опашки и се задължаваха за какви ли не неща на трети лица. Връзкарска икономика. Пазарът никъде го нямаше и нямаше стойностен измерител на труда. Малко по малко всичко се разкапа. СТИМУЛИТЕ ЗА ТРУД ИЗЧЕЗНАХА. ОСТАНАХА СТИМУЛИТЕ ЗА СЛУЖБИ, ЗА ИЗДИГАНЕ В ЙЕРАРХИЯТА НА УПРАВЛЯВАЩАТА ПАРТИЯ ПО ВСЕВЪЗМОЖНИ НАЧИНИ. ВСИЧКИ БЯХМЕ ЕДНАКВО БЕДНИ И ЗАТОВА НЕ СЕ УСЕЩАШЕ ТОЛКОВА МНОГО КЛАСОВОТО РАЗСЛОЕНИЕ. Започнаха едни приказки как живее елита, подхранвани от информацията, която обществото получава от различни работни среди, участващи в изграждането и обслужването на партийната номенклатура. Партийни вили имаше във всеки окръжен град, а резиденциите на първия бяха десетки. Постепенно се засилваше усещането за несправедливост. 

В резултат на всичко това, в края на 80-те, въпросният текстилен завод беше в окайващо състояние и беше пред затваряне. Пазарът се беше променил в целия свят, а социалистическата организация на труда не отчиташе този факт. През същите тези години затваряха заводи и в Америка и капиталът се ориентираше към Азия, като новата работилница на света, така че това беше и глобален процес. Само че при социализма реакцията е прекалено политическа, както знаете, което уврежда икономиката. По същото това време Рейгън дойде на власт в Америка. Годината беше 1981г. Америка също си имаше своите проблеми - мудността на Картър като президент, социалистическите му уклони и бездействието, доведоха до инфлационни процеси и намаляване на конкурентноспособността на американските стоки и услуги. Нещо трябваше да се направи. За късмет обаче, в Америка нямаше комунистическа партия, а предприемачеството беше на своята висота, стига да правителството да му даде достатъчно основания, за да се "развихри". Така, уповавайки се на свободната воля на нейните граждани и условията, които американското правителство даде на предприемачите, Америка се измъкна от хватката на самодоволството и ниската производителност на труда, прекалените приказки за социална защита и прекалено силните синдикати, които на практика повече пречеха на икономическия растеж, отколкото помагаха.  

Всичко това се случи в Америка, за разлика от социализма, който отиде в небитието, защото нямаше сила, която да даде икономически права на гражданите. Нямаше я предприемаческа класа, която да реши проблема. Тя беше физически ликвидирана от комунистите през първото десетилетие на нейната власт. И затова социализмът в този му вид отиде в историята.

А, защо имаме и сега проблеми ли? Защото капиталистите у нас са същите онези партийни секретари и бюрократи, които ни лъжеха, че ни плащаха. Само разликата е в това, че сега на власт са техните наследници. Те материализираха онова и получиха формалните права на икономическа власт, които тогава нямаха. Имаха властта, но нямаха формални права върху средствата за производство. Сега вече имат и това.

Зле сме, защото не пазарът определя кой колко е добър, а връзките с номенклатурата, с политицити и бюрократите. Отново връзкарство. Преди беше комунистическо връзкарство, а сега е посткомунистическо. Съществителното обаче си остана - връзкарство. Как искате тогава нашите деца да учат и да се развиват с ясното съзнание, че науката, знанията и моженето са в основата на успеха? Всички знаят, че не е така - връзкарството е в основата на успеха. Нима такива като Красьо Черничкия са знаещите и можещите? Но именно от такива хора зависи държавата ни. От тези, които могат и плащат за всичко, особено затова, за да имат властта. Защото властта са парите. А властта се превзема с връзки, а не с талант и способности. 

Затова вече трудът няма такава ценност, каквато трябва да има. Връзкарството има ценност. Това е модерният социализъм, в който сме принудени да живеем.

Като краен икономически резултат от тези социалистически идеи, работещите са по-малко от неработещите. Да ви е познато това? Преди повече от хиляда години Августин Блажени е казал: Който не работи, няма да яде. Но той не е имал предвид комунистическата идеология. Бил е твърде "млад".