Постинг
28.08.2017 12:59 -
Не трябва да има кредит за покупка на имот, без значително съучастие от страна на кредитополучателя.
http://www.dnevnik.bg/biznes/2017/08/25/3030792_cheshkiiat_parlament_ne_razreshi_na_centralnata_banka/
Не се случва често, Централната банка на една държава да предложи мерки за ограничаване на ипотечното кредитиране. Изобщо трябва да се ограничи кредитирането, а не само ипотечното. Свръхкредитирането е като преяждането - ядеш и ти е хубаво, ама сметките след това ги плащаш години наред и то с цената на влошено здраве.
Та Централната банка на Чехия е предложила да се ограничи ипотечното кредитиране, като сложи таван на участието на банките, при отпускането на кредитите.
Такова ограничение предлагам от много години. Ако кредитът е 90% от стойността на имота, както предлага Централната банка, дори и тогава виждам големи рискове за банките. Свръхпредлагането на кредитен ресурс доведе Америка до невиждана криза през 2008г., когато банките бяха принудени да признаят за стотици милиарди токсични активи. Цените на имотите, особено в някои райони на Щатите паднаха с пъти, което е драстично нарушение на основно правило в банкирането - да овладееш алчността до степен, в която резултатът от обезценката на имотите на национално ниво, няма да е по-голяма от 10-20%. Но дори и тогава, банката не бива да дава кредити, които превишават 70% от стойността на имота. Тук има и друг момент, който много пъти съм го изтъквал, а именно - самоучастието. Колкото е по-голямо то, толкова повече е ангажиран кредитополучателя с връщането на кредита.
Ако един имот е бил оценен от банката за 200 000 долара, каквито много случаи има с къщи в околностите на Детройт и след това се стигне до пазарна оценка на тези къщи от 20 000 долара, как ще оцените дейността на банките и на финансовите регулатори на страната? Аз бих ги оценил като кръгла нула, защото някой трябва да плати тази сметка. А знаете, кой плаща сметката - надува се дългът и сега Америка дължи почти 20 трилиона. То държавата там кого ли не подпомогна - то не бяха ипотечни институции, универсални банки, инвестиционни къщи...Държавата сама създаде проблема, като допусна алчността да излезе от контрол и след това натовари бюджета да плаща сметката. Нещо подобно направи и Ирландия.
Ролята на регулатора е да предвиди тези флуктуации, за да не се установи накрая, че всички банки са застрашени от евентуална преоценка на активите.
Затова, още веднъж - не трябва да се дават ипотечни кредити, ако лицето, което ги получава, не участва поне с 50% от стойността на кредита. Нека да поеме и своята част от отговорността, защото никъде в природата не можеш сега да ядеш и да пиеш, а след време да плащаш. Това са природни закони и несъобразяването с тях води до катаклизми. Също така се създава потребителско отношение, което разяжда обществото и дава възможност за различно третиране между тези, които дават парите на банките и тези които ги получават от тях. Винаги излиза, че депозантите са по-прости от кредитополучателите и то заради неправилната политика на регулаторите.
Не се случва често, Централната банка на една държава да предложи мерки за ограничаване на ипотечното кредитиране. Изобщо трябва да се ограничи кредитирането, а не само ипотечното. Свръхкредитирането е като преяждането - ядеш и ти е хубаво, ама сметките след това ги плащаш години наред и то с цената на влошено здраве.
Та Централната банка на Чехия е предложила да се ограничи ипотечното кредитиране, като сложи таван на участието на банките, при отпускането на кредитите.
Такова ограничение предлагам от много години. Ако кредитът е 90% от стойността на имота, както предлага Централната банка, дори и тогава виждам големи рискове за банките. Свръхпредлагането на кредитен ресурс доведе Америка до невиждана криза през 2008г., когато банките бяха принудени да признаят за стотици милиарди токсични активи. Цените на имотите, особено в някои райони на Щатите паднаха с пъти, което е драстично нарушение на основно правило в банкирането - да овладееш алчността до степен, в която резултатът от обезценката на имотите на национално ниво, няма да е по-голяма от 10-20%. Но дори и тогава, банката не бива да дава кредити, които превишават 70% от стойността на имота. Тук има и друг момент, който много пъти съм го изтъквал, а именно - самоучастието. Колкото е по-голямо то, толкова повече е ангажиран кредитополучателя с връщането на кредита.
Ако един имот е бил оценен от банката за 200 000 долара, каквито много случаи има с къщи в околностите на Детройт и след това се стигне до пазарна оценка на тези къщи от 20 000 долара, как ще оцените дейността на банките и на финансовите регулатори на страната? Аз бих ги оценил като кръгла нула, защото някой трябва да плати тази сметка. А знаете, кой плаща сметката - надува се дългът и сега Америка дължи почти 20 трилиона. То държавата там кого ли не подпомогна - то не бяха ипотечни институции, универсални банки, инвестиционни къщи...Държавата сама създаде проблема, като допусна алчността да излезе от контрол и след това натовари бюджета да плаща сметката. Нещо подобно направи и Ирландия.
Ролята на регулатора е да предвиди тези флуктуации, за да не се установи накрая, че всички банки са застрашени от евентуална преоценка на активите.
Затова, още веднъж - не трябва да се дават ипотечни кредити, ако лицето, което ги получава, не участва поне с 50% от стойността на кредита. Нека да поеме и своята част от отговорността, защото никъде в природата не можеш сега да ядеш и да пиеш, а след време да плащаш. Това са природни закони и несъобразяването с тях води до катаклизми. Също така се създава потребителско отношение, което разяжда обществото и дава възможност за различно третиране между тези, които дават парите на банките и тези които ги получават от тях. Винаги излиза, че депозантите са по-прости от кредитополучателите и то заради неправилната политика на регулаторите.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2406
