Статията не засяга понятието "самоуправление", като отношение на Аз -а и нас самите или както казват философите-зевзеци, като отношение между двата Аз-а.

Става дума за обществената приложимост на управлението, в неговата форма - самоуправлението. Знаете, че има няколко закона, които дават това право на гражданите в определен формат. Един от тях е Законът за академичната автономия на висшите учебни заведения.


Давам ви един пример, без посочването на конкретни имена и факти. Оставам на читателя сам да се досети за кое "училище" става дума.


Години минават и всички знаят, че ректорът краде. Краде официално и законно. Не можеш да го хванеш. Има много за него, пък и за останалите остава по нещичко. Това статукво явно удовлетворява служителите на "училището" и те не правят нищо, за да се спре тази порочна практика. Имаш нужда от диплома? Нямаш проблем. За пари всичко се намира. Да, ама реномето пада. А ако имаш проблеми с репутацията, рано или късно "гърмиш", както се казва. От продажба на дипломи не се живее вечно, защото такива като мен, когато правят интервюта за назначения за работа, изобщо не се интересуват каква диплома има кандидатът, защото знаят, ЧЕ ДИПЛОМИ СЕ КУПУВАТ ТАКА, КАКТО СЕ КУПУВА ЗЕЛЕНЧУК НА ПАЗАРА. Такива като мен знаят, че живеят във фалшива страна, с фалшиво образование, подплатено с фалшиви дипломи.


Та да се върнем на самоуправлението. Академичното самоуправление е толкова самоуправление в това, пък и във всичките останали "училища", че ректорът и приближените му яко крадат, както казах, напълно законно, а останалите мърморят и се правят на велики в разговорите си помежду си, а когато стане дума за искане на отчет от страна на ръководството, всички са по-ниски и от тревата.
Но идва време, ректорът одъртява, демек остарява и трябва да си ходи. Уволнен, за него му остава радостта да харчи милионите си, които е натрупал с нечестиви дела, а съответното училище или да живее с лошата си слава или да се пречисти и да започне отначяло. Идва ново ръководство, което започва да краде по новому. Намаляват се заплатите, но се увеличават премиите. Познайте кой взема премиите. И както казва един учен в същото "училище" : Стана така, че вземат по малко от всички и дават по много на малко.

Това е положението със самоуправлението или както се казва с автономията, която трябва да предполага самоуправление. 

ТА ТОВА Е ОЩЕ ЕДИН ПРИМЕР, КАК БЪЛГАРИНЪТ НИТО РАЗБИРА, НИТО ИСКА ДА БЪДЕ В САМОУПРАВЛЯВАЩА СЕ ОБЩНОСТ. НЕ ИСКА ДА ПОЕМА ОТГОВОРНОСТ, НЕ НАДИГА ГЛАС. МЪЛЧИ И НАВЕЖДА ГЛАВА. И МЪРМОРИ. ПО МЪРМОРЕНЕ НЯМАМЕ РАВНИ НА СЕБЕ СИ. И ПО ОПЛАКВАНЕ. А ПОРЕДНИЯТ РЕКТОР ПРОДЪЛЖАВА ДА КРАДЕ. ЗАКОННО. И НИКОЙ НЕ ИСКА ДА МУ ПОТЪРСИ ОТГОВОРНОСТ. ДОРИ И В РАМКИТЕ НА АВТОНОМИЯТА. ДОРИ И В РАМКИТЕ НА САМОУПРАВЛЕНИЕТО.  В такъв случай често си казвам, ние, българите, не можем да се разберем в кооперацията, в която живеем и не можем да съберем пари за поддържането на общите части, а очакваме да се самоуправляваме в една икономическа общност, в която зависим от волята на началника си, вместо да го накараме, той да зависи от нас. АМА ЗАТОВА СЕ ИСКА ДА СМЕ НАРОД, А НЕ МЪРША. А иначе не сме мърша. Охранени сме. Независимо от бедността. Или може би тъкмо заради нея.

Този пример е показателен, как В БЪЛГАРИЯ СЕ ПРАВЯТ ПАРИ ЧРЕЗ ВЛАСТТА ИЛИ КОГАТО СИ ВЪВ ВЛАСТТА. ВЕРОЯТНО ЗНАЕТЕ, ЧЕ АМЕРИКАНСКИТЕ ПРЕЗИДЕНТИ "ПРАВЯТ ПАРИ" СЛЕД КАТО ИМ СВЪРШИ МАНДАТА. ТОГАВА РАЗНИ УЧИЛИЩА, ФОНДАЦИИ И ЧАСТНИ ЛИЦА ДАВАТ ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ ДОЛАРИ, АКО НЕ И СТОТИЦИ, ЗА ЕДНА ТЯХНА ЛЕКЦИЯ. Моят въпрос е, дали уволненият поради пенсиониране ректор, дали някой ще го потърси и ще му даде поне петдесетачка за някаква лекция пред някаква аудитория. Не и това да е ясно на всички. ПАДНЕШ ЛИ, ПАДА И ДОХОДЪТ. ТОВА Е БЪЛГАРИЯ. ДОХОДЪТ ЗАВИСИ ОТ ПОЗИЦИЯТА. ЗАТОВА ЩАТИТЕ, ВЪПРЕКИ ПРОСТОТИИТЕ, КОИТО СТАВАТ ТАМ И ПРОСТОТИИТЕ, КОИТО ПРАВЯТ ПО СВЕТА АМЕРИКАНЦИТЕ, ВСЕ ОЩЕ СА ВЕЛИКА СТРАНА, А НИЕ ВИНАГИ СМЕ БИЛИ ТЪПА СТРАНА. ДАНО И В БЪДЕЩЕ НЕ СИ ОСТАНЕМ ТАКАВА, ЧЕ ЯЗЪК ЗА НАДЕЖДИТЕ МИ.

...не ми се е случвало да присъствам на събрание на кооператорите в сградите, в които съм живял през тези години и всичко да е както трябва. Повечето отсъстват. Кой на кого дал пълномощно да го представлява, ходи да разбереш, ако можеш. Кой не си платил вноските за общите части, кой платил по-малко... Никога не ми се е случвало да бъда свидетел, да се вземат ясни и бързи решения и след това да се стигне до ефективното им прилагане. То са едни приказки, едни размотавания, едни тарикатщини, едни прояви на излишно его, едно цупене на едни хора, непонасящи други хора от кооперацията. Типична българска картинка. НЕ МОЖЕМ ДА СЕ РАЗБЕРЕМ ДЕСЕТ ИЛИ ДВАДЕСЕТ СЕМЕЙСТВА, ЧЕ ДА СИ ПОДДЪРЖАМЕ ОБЩИТЕ ЧАСТИ, А АЗ АПЕЛИРАМ, ДА БЪДЕМ АКТИВНИ В ОТСТОЯВАНЕТО НА НАШИТЕ ИСКАНИЯ ПРЕД ДЪРЖАВНИ ИЛИ ОБЩИНСКИ ИНСТИТУЦИИ. ЯВНО МНОГО ИСКАМ.