Има три типа обществени системи, класифицирани според правата и задълженията.



Ние живяхме при класическия социализъм, където средствата за производство бяха държавни, а държавата се притежаваше от партийната върхушка. Всички останали бяхме роби на държавата. Тогава имахме ПРАВА, но те бяха ограничени или не се спазваха. Имахме обаче ЗАДЪЛЖЕНИЯ, които стриктно се прилагаха. Бяхме задължени да работим за жълти стотинки във фабриките и заводите и бяхме задължени да бъдеб БЛАГОДАРНИ на партията и на партийните секретари, затова, че имахме пари, които не можехме да похарчим, защото в магазините нямаше достатъчно стоки.


След това около 30 години живеем в системата на постсоциализма. Партийните другари си разпределиха икономиката на България и останалата част от обществото продължи да им бъде роб. Вярно, промениха се много неща, едно от което е ПО-ЛЕСНИЯТ НАЧИН ЗА БЯГСТВО ОТ СТРАНАТА. НЕ МОЖЕШ ДА СРАВНИШ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА БЯГСТВО ПО ВРЕМЕТО НА ЖИВКОВ И СЕГА. Към ден днешен всеки, който не го МЪРЗИ, МОЖЕ ДА ИЗБЯГА ОТ БЪЛГАРИЯ И МОЖЕ ДА СИ ПРОДАДЕ СВОЯТА РАБОТНА СИЛА КЪДЕТО СИ ПОИСКА ПО СВЕТА. КАКТО СЕ КАЗВА В ЕДНА ПИЕСА "СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И СПАСЕНИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ".

В тази система обикновено на документи имаме и права и задължения, но поради липсата на достатъчно права във времето на класическия социализъм, при постсоциализма твърде много се говори за права и никак не се говори за ЗАДЪЛЖЕНИЯ. ВСЕКИ Е НЕБЛАГОДАРЕН И МРЪНКА ЗА ПАРИ, БЕЗ ДА МУ ПУКА ОТ ТОВА, КАКВО ТОЙ ДАВА НА ОБЩЕСТВОТО.

ВРЕМЕ Е ДА ЗАЖИВЕЕМ В НОВО ОБЩЕСТВО. В ОБЩЕСТВО, КЪДЕТО ИМА ПРАВА И ТЕ СЕ СПАЗВАТ И КЪДЕТО ИМА ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ТЕ СЕ ПРИЛАГАТ.

КАК ДА СТАНЕ ТОВА?


КАТО ВЗЕМЕМ ВЛАСТТА.

ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ НАРОДА, КОЯТО ВСЕ ОЩЕ ИМА СПОСОБНОСТТА ДА МИСЛИ, РАЗСЪЖДАВА И ДА СЕ ПРОМЕНЯ, ТРЯБВА ДА НАПРАВИ ТАКА, ЧЕ ДА ИЗБИРА ТАКИВА РЪКОВОДИТЕЛИ, КОИТО ДА МУ ДАВАТ ЯСНА ПЕРСПЕКТИВА ЗА БЪДЕЩЕТО И ЗА НЕГОВИТЕ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ.  В СЪЩОТО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА ИМАМЕ ПРАВАТА И ДА РЕАЛИЗИРАМЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ, ВЕДНАГА, НА МОМЕНТА ДА СВАЛЯМЕ ОТ ВЛАСТ ОНЗИ, КОЙТО СЕ ОПИТВА ДА НИ ПРЕЦАКВА, КОЙТО НЕ Е КОМПЕНЕНТЕН И КОЙТО НЕ Е ОТДАДЕН НА ОБЩЕСТВОТО.

НО ЗА ДА НАПРАВИМ ТОВА НЕЩО, ТРЯБВА ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ КОМФОРТНАТА СИ ЗОНА, КОЯТО СЕ СЪБИРА В ТЕКУЩИТЕ НИ ДНЕВНИ АКТИВНОСТИ - ЯДЕНЕ, ПИЕНЕ, ХОДЕНЕ ПО ЕСТЕСТВЕНА НУЖДА, ХОДЕНЕ НА РАБОТА И ГРИЖИТЕ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА СЕМЕЙСТВОТО И БЛИЗКИТЕ СИ. ТРЯБВА ДА СТАНЕМ ОБЩЕСТВЕНИ ЖИВОТНИ И ДА СЕ ОТВОРИМ КЪМ ДРУГИТЕ. ТРЯБВА ДА УЧАСТВАМЕ С ГЛАСА СИ В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ. ИНАЧЕ ВСЕ ЩЕ СЕ НАМЕРИ НЯКОЙ, КОЙТО ДА НИ ДАДЕ САМО ЗАДЪЛЖЕНИЯ И КОЙТО ЩЕ НИ ОТНЕМЕ ПРАВАТА ИЛИ ОЩЕ ПО-ЛОШОТО, КОЙТО НИ ПОДПАЛИ ГЛАВАТА ДА ПОЛЗВАМЕ ПРАВАТА СИ, БЕЗ ДА ОСЪЩЕСТВЯВАМЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ.