Измина още една година. Година, в която ние, българите, не мръднахме кой знае колко напред. Построиха се няколк мол-а, построха се няколко километра магистрала, ремонтираха се няколко пътни участъка. От "строителна" гледна точка ще запомним годината с отриването на десетки нови магазини на големите вериги "Лидл", "Фантастико", "Кауфланд" и т.н. Особено това важи за големите градове. И продължават да откриват нови. Къде им излиза сметката, не знам. Важното е, че ги откриват. Опитах се да видя как им са балансите, но ударих на камък. Те просто купуват сега пазара. Ще печелят през следващите години.

/Започвам вече да си мисля за диференцирано облагане на печалбите или на оборота на големите играчи на пазара, независимо от това в коя област се намират/

 БВП-то на страната мина 100 млрд. лева. Това е добре, но като гледам, расте по-бързо от официално дадените данни на статистиката за ръст от около 2,7-3%. Все пак статистиката се мъчи горката да обхване икономиката в цялост, но пусто да опустее, не й се отдава напълно. Около 30% от икономиката все още е в сивия сектор. И пак добре, защото държавата е почти 100% в черния сектор. Бизнесът е по-почтен към държавата, отколкото държавата към бизнеса. Ама така е, който държи пистолет в ръка по време на "преговорите" има повече шансове да му минат предложенията.

Заплатите отиват нагоре, преди всичко за тези, които "струват" нещо. Но покрай кадърните и некадърниците намазват, просто защото икономиката е като скачените съдове. Над 30% от работоспособното население на възраст от 15 до 65 години не работи по различни причини. Статистиката отчита обаче само онези, които са регистрирани като безработни, а те са около 5%. За различните райони на страната регистрираните безработни варират от 0,3% до над 20%. Това, което съм забелязал при моите пътувания в страната през годината е, че всички малки населени места - градчета и села, се издържат преди всичко от парите, които идват от обществените фондове - Републиканския бюджет, НОИ, Здравната каса, помощи по линията на европейския бюджет и т.н.  Примерът, който давам е с гр. Никопол. Има едно голямо училище и десетки обществени институции, където работят чиновници. Няма производствени предприятия, които да функционират и да създават продукция. Има десетина магазина за хранителни стоки, два магазина за строителни материали, две кафенета, една бетонна база, която почти не работи и това е. Не повече от 100 човека са ангажирани и произвеждат БВП. Всички останали 1500 души чакат някой да им даде нещо от обществените фондове. Освен на тези фондове, хората разчитат и на пари, които получават от чужбина. Има много жители на града, които работят в Турция, Италия, Испания, Гърция, Германия, страните от Бенелюкс, Британия и т.н. Тези, с които говорих, всички имаха роднини, близки и познати в чужбина и голяма част от тях получаваха пари оттам. Та това е българската икономика в малките населени места.