Имах много неща още да напиша за нашия политически, икономически и социален живот през годината. Но ще се наложи да преповтарям онова, което съм писал през последните месеци. Затова направо на въпроса:

1. Искаме здраве. Често си го пожелаваме. Но правим ли нещо за него? Не или почти не. Ядем, пием и пушим на поразия и умираме 10 години преди средния европеец. Казваме: "Няма да живеем с орлите, я!" и получаваме одобрение от околните, защото и те са като нас, на същия акъл.
2. Искаме повече пари. Често си го пожелаваме. Даже и повече, отколкото искаме здраве. Правим ли нещо, за да реализираме тези свои искания? Не или почти не. Нека да не влизаме в спорове, колко работим и колко ни плащат. Ако не харесваме заплащането при един работодател, можем да отидем при друг. Ако и там не ни харесва, можем да сменим държавата. Въпрос на желания от наша страна. Ако не харесваме да сме наемни работници, можем да започнем свой бизнес. Какво правим по въпроса? Не много, но претенциите ни са големи.
3. Искаме повече справедливост. Често си го пожелаваме. Но правим ли нещо за да я постигнем? Да, всички знаем, че справедливост се постига, ако държавата си върши добре работата или ако всеки сам започне да раздава правосъдие. Да заложим обаче на първата възможност. Всички знаем, че държавата не си върши добре работата. Държавните служители мислят повече за себе си, отколкото за обществените дела. Могат да се разбързат да направят нещо за нас, ако под прозорците им има тълпа от хиляди протестиращи. Да, ама няма. И затова не бързат. Не си дават зор. Ние също. И си оставаме само с мечтите и пожеланията. Така се създава токсичната среда и ние ставаме токсични. Дипломите ни са фалшиви. Знанията ни са фалшиви. Длъжностите се раздават по политически причини. Всичко е нагласено така, че политици и бюрократи да правят всичко в свой интерес, за сметка на обществения. Всичко в тази страна е фалшиво или почти всичко. И какво правим ние, избирателите по въпроса? Мърморим и мразим, но си мълчим. Страх ни е. Така сме свикнали, така са ни възпитали. Нали си спомняте народната поговорка за сабята и главицата? Излезем ли от жилището си, възприемаме околността като нещо чуждо, нещо "не наше". По улиците кучешки фъшкии, храчки, фасове...В България има хиляди нерегламентирани сметища, направени от същия този народ - българския, който се оплаква от властта, а той по нищо не се различава от нея или точно обратното - лика, прилика са си.

Така няма да постигнем нито здраве, нито ще изкараме повече пари, нито ще има справедливост. ЗАЩОТО НЕ ИСКАМЕ ИСТИНСКИ. ЗАЩОТО ОЧАКВАМЕ НЯКОЙ ДРУГ ДА НИ ОСИГУРИ ЗДРАВЕТО, ПАРИТЕ И СПРАВЕДЛИВОСТТА, А АКО МОЖЕ НИЕ ДА СЕДИМ ПОД ДЕБЕЛА СЯНКА, ДА ЯДЕМ ВАКЛО АГНЕ И ДА ПИЕМ РУЙНО ВИНО.
ВСЪЩНОСТ ЗНАЕМ КАКВО ИСКАМЕ, НО ГО ИСКАМЕ ...
ЗА ЧУЖДА СМЕТКА.


Всъщност, ето ви и друга перспектива, доста по-оптимистична от гореописаната. ЖИВЕЕМ В НАЙ-ДОБРИТЕ ВРЕМЕНА. ВИЖТЕ КАК РАСТЕ СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА. БОГ ДА ПАЗИ, НЯМА СВЕТОВНИ ВОЙНИ. ВЪПРЕКИ ОТНОСИТЕЛНАТА БЕДНОСТ НА БЪЛГАРИНА, НА МАСАТА ИМАМЕ ИЗОБИЛИЕ ОТ ХРАНА, А АКО НА ЧОВЕК ИСТИНСКИ МУ СЕ РАБОТИ, ВИНАГИ МОЖЕ ДА УСПЕЕ ИЛИ ТУК ИЛИ НАВЪН.