Сега времената са други. Какво виждам десетилетия, след като моето детство отмина? Виждам деца, които са без трудови навици, мързеливи, безотговорни, без цел и визия за живота...Да не забравя - ПОВЕЧЕТО ОТ ТЯХ ИСКАТ ДА НАПУСНАТ БЪЛГАРИЯ. И разбира се, имат своите основания. Защо ли? Защото ние, родителите на тези деца, СМЕ БОКЛУЦИ. Какво може да създаде един Боклук, освен друг Боклук!!!

Това е положението. Някой ще каже, аз моите деца или моето дете, което е по-възможната теза, защото повечето имаме по едни дете, та някой може да каже, че си е възпитал детето както трябва, но другите не били. Нека да не се заблуждаваме и да не търсим изключенията. ТЕ САМО ЩЕ ПОТВЪРДЯТ ПРАВИЛОТО, ЧЕ ПОКОЛЕНИТО, КОЕТО ИДВА СЛЕД НАС, НИТО МУ СЕ РАБОТИ, НИТО МУ СЕ УЧИ. АКО МОЖЕ ЕЙ ТАКА, ЖИВОТЪТ ДА СИ МИНАВА В КУПОНИ, ИХУ, АХУ И НАКРАЯ ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО. Какво им остава на тези деца, освен да вземат по един флакон в ръка и да направят градската ни среща, още по-грозна, отколкото е, шарейки навсякъде и създавайки халтурна мътилка в душата ни. Това сме посели, това жънем. Да не говоря за цигарите, алкохола и дрогата, защото в немалка степен децата ни са опитвали тези неща, преди още ДА СА НАПРАВИЛИ НЕЩО ПОЛЕЗНО ЗА ОБЩЕСТВОТО. Защото така сме ги възпитали. Защото сме ги оставили на самотек, улицата да ги възпитава. 
Та, какво трябва да влезе в една възпитателна програма. Казвам ви, че ОБРАЗОВАНИЕТО не струва пукната пара, ако го няма ВЪЗПИТАНИЕТО. Примерът с Япония, Тайван, Корея, Сингапур, Хонг Конг и напоследък Китай, е показателен. Възпитанието е на първо място. 
ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАУЧЕНИ ДА ОБЩУВАТ ПОМЕЖДУ СИ, ДА ЗАЧИТАТ ЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО НА ДРУГИЯ И ДА ЗАЩИТАВАТ СВОЕТО ЛИЧНО ПРОСТРАНСТВО. ВЪВ ВРЪЗКА С ТОВА, ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА НАУЧАТ И ПРАКТИКУВАТ СВОБОДАТА И ДА ЗНАЯТ, ЧЕ СВОБОДАТА ЗАПОЧВА ОТ ДУШАТА НИ И ФИЗИЧЕСКИ СВЪРШВА ТАМ, КЪДЕТО ЗАПОЧВА СВОБОДАТА НА ДРУГИЯ. ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАУЧЕНИ ДА БЪДАТ ФИЗИЧЕСКИ И ДУХОВНО ЧИСТИ.

Отчетеното насилие в японските училища е изключение. Децата от първи клас, след няколко практически примера, ХОДЯТ САМИ И СЕ ВРЪЩАТ САМИ ОТ УЧИЛИЩЕ. Не ги вземат родителите както при нас. Интересно е как само са обучени. Излизат от училище. Обикновено, ако са в една посока, се групират с други деца. Спират на пешеходната пътека и се оглеждат. Вдигат ръка нагоре и след като са се убедили, че колите са спрели, пресичат. В същото време, пенсионери и обикновени граждани, подпомагат децата да пресекат безпроблемно улиците. Вижте само някои простички неща, което показва ОГРОМНО ПРЕВЪЗХОДСТВО на тези деца над нашите - 
САМИ ОТИВАТ НА УЧИЛИЩЕ И САМИ СЕ ВРЪЩАТ.
ГРУПИРАТ СЕ ПОМЕЖДУ СИ
ОГЛЕЖДАТ СЕ НА ПЪТЯ, ВДИГАТ РЪКА ПРИ ПРЕСИЧАТЕ НА ПЪТЯ И ТО ТОЧНО НА ОПРЕДЕЛЕНО ЗА ЦЕЛТА МЯСТО.
ЗАПОЗНАТИ СА С ТОВА, ЧЕ ГРАЖДАНИ ЩЕ ГИ ПОДПОМАГАТ ПО ПЪТЯ КЪМ УЧИЛИЩЕТО И СЛЕД ТОВА КЪМ ДОМА.

Сега си помислете, дали това може да се случи в България и какво трябва да се направи, за да се случи.

Следва текст.