Няма значение как, от каква националност и от какво вероизповедание са "Те". Важното е, че не управляваме "ние". Нарочно съм написал "ние" с малка буква. Защото не сме доказали, че можем да се изписваме не само с голяма буква, но с ГОЛЕМИ БУКВИ.


УПРАВЛЕНИЕТО НЕ Е ТОЛКОВА ХУБАВО НЕЩО. ДОРИ И КОГАТО, УПРАВЛЕНИЕТО Е ДОБРО ИЛИ СРАВНИТЕЛНО ДОБРО, ПО-ТОЧНО КАЗАНО.


САМОУПРАВЛЕНИЕТО Е ПО-ВИСШАТА СТЕПЕН НА УПРАВЛЕНИЕТО, НЕЩО КАТО УПРАВЛЕНИЕ, ЧРЕЗ САМОУПРАВЛЕНИЕ. В НЯКАКВА ФОРМА ТО СЪЩЕСТВУВА В ШВЕЙЦАРИЯ. ДОРИ СЕ ПОЯВИ И В БРАЗИЛИЯ, ПОД ФОРМАТА НА ОБЩИНСКИ ОБСЪЖДАНИЯ НА МЕСТНИ БЮДЖЕТИ И ДРУГИ ПОДОБНИ НАЧИНАНИЯ. ИНАЧЕ НЕ МОЖЕМ ДА СИ ОБЯСНИМ, КАК ТАЗИ ДЪРЖАВА ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 30 ГОДИНИ СЪЩЕСТВЕНО НАМАЛИ БРОЯ НА БЕДНИТЕ.

Сингапурците /ако има такова понятие/ обаче пък не им пука за самоуправлението. Те случиха на добър управител, който им написа правила, като Мойсей на евреите и те взеха, че започнаха да ги спазват и стана някакво чудо. Историята се повтори след това в Ирландия и в някаква степен това го виждаме сега в Естония.

Информативната свръхкомуникативност също е някаква форма на народовластие, облечено в дрехите на националният либерализъм, без физическо присъствие.


Иначе няма как да си обясним обстоятелството, че естонското правителство ти дава възможност да имаш естонска фирма и да плащаш данъци на естонската държава, без изобщо кракът ти да е стъпнал там. Засега в Естония понятията "Те" и "ние" придобива интересна форма, която може да се представи като "те" и "ние", като преходна форма на "Те" и "ние", но само времето ще покаже, дали там "ние" ще стане "Те" и дали двете думички ще се слеят в един прекрасен момент, като в приказките.


Къде сме "ние" ли? Засега "ТЕ" властва или властват над "ние". Разбрахте ли новото понятие, което изписах като двубуквие с големи букви, което още повече отежнява самия израз?