Самите закони, регулиращи съществуването на висшите учебни заведения, а именно - Закон за висшето образование и Закон за академична автономия на висшите учебни заведения, наред с безхаберието на Министерството на образованието, създават цялата тази законова и административна пихтия или бъркотия, която на практика "ИЗПЛЮВА" в края на учебния процес, буквално казано, боклук. Съществуващите тук там зрънца на подготвени и мотивирани кадри, са изключенията, които потвърждават практиката, че висшето ни образование е куцо. Както например и всяко друго образование. Като изключим няколко елитни гимнации, останалото е почти плява. То няма откъде и да дойде "материал", който да захрани въпросните 50 и няколко висши учебни заведения.


На практика, контролът от страна на министерството и най-вече, ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ПРОДУКТА, КОЙТО УНИВЕРСИТЕТИТЕ СЪЗДАВАТ Е КРАЙНО ЗАНИЖЕН.

ИСКАМ САМО ДА МИ СЕ ОТГОВОРИ НА СЛЕДНИЯ ВЪПРОС: ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО ИЗИСКВА МИНИСТЕРСТВОТО, КОГАТО ПРЕВЕЖДА ПАРИ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА, ВЪВ ВРЪЗКА С ДЪРЖАВНА ПОРЪЧКА ЗА ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ? НИЩО НЕ ИЗИСКВА.

А БИ ТРЯБВАЛО. БИ ТРЯБВАЛО, АМА МИНИСТЕРСТВОТО ХАРЧИ ЧУЖДИ ПАРИ. ТО НЕ ХАРЧИ ПАРИТЕ НА БЮРОКРАТИТЕ. ЧУЖДИ ПАРИ. НА КОЙ БЮРОКРАТ МУ ПУКА ЗА НАШИТЕ ПАРИ? НА НИКОЙ.

ВСЯКА ГОДИНА, СТУДЕНТЪТ ТРЯБВА ДА ДОКАЗВА, ЧЕ Е ПОСТИГНАЛ ОПРЕДЕЛЕНО НИВО, СЛЕД КАТО ДЪРЖАВАТА ХАРЧИ ПАРИ ЗА НЕГО. НА СТУДЕНТЪТ СЪЩО НЕ МУ ПУКА, ДАЛИ ЩЕ ЗАВЪРШИ ГОДИНАТА С ТРОЙКА, ЧЕТВОРКА ИЛИ ПЕТИЦА. СУБСИДИЯТ СИ ВЪРВИ. ТЯ СИ ВЪРВИ И ЗА ДОБРИТЕ И ЗА ЛОШИТЕ. ПРОСТО СИ ВЪРВИ. ТАКА Е ПРИЕТО, НА НИКОЙ ДА НЕ МУ ПУКА ЗА РЕЗУЛТАТА, КОГАТО СТАВА ДУМА ЗА ПУБЛИЧНИ ИНСТИТУЦИИ.
Какво ще се случи със студентите, ако държавната субсидия се дава само на тези, които имат обща оценка за годината над мн.добър 4,50? Знам много добре - 3/4 от тях са аут от играта. Някои ще кажат, оценки лесно се пишат. Да, съгласен съм. При тази система, дори и едно магаре може да завърши с оценка "отличен", защото оценките са субективни и досега няма осъден нито един преподавател, заради "неправилно" поставена оценка. Какво предлагам ли? Още през 1990г. го предложих в разговор с тогавашния ректор на СА Свищов, като му казах да се направи тестова система, която в края на годината, да препотвърди или отхвърли оценките, дадени по всички предмети от преподавателите. Тогава той ми отговори: Ти какво искаш, да ме изгонят от работа ли? Затова казвам, че тази работа трябва да се организира и заповяда от Министерството на образованието, като представител на нас, Суверена. Една тестова система, която е достъпна за всеки един студент. Да бъде публична и всеки да може да си я изтегли от нета и да се подготвя. Вярно е, че тук ще става дума само за механични познания и няма да може да се определи степента на мисловния процес и неговото качество, но все пак е нещо, пред НИЩОТО, което имаме сега като оценъчен процес. Нещо подобно видях в учебното помагало по регионална география, за което поздравявам доц. Личев. Цялата регионална география е направена като тестов модел и не ти трябва нищо повече да знаеш. За да влезе наистина в работа обаче, е необходимо тя да бъде вложена в компютър, с гаранция за невъзможност за маниполуране на софтуера, студентът да влезе с идентификационен код в системата, да попълни теста и самата система да определи неговото знание. С точност трябва да бъде определено само физическото присъствие на студента пред съответния компютър. Всичко останало оставяме на машината. И ако тестът покаже успех под мн.добър 5, държавата няма да плаща субсидия за този студент. Нека той да си плаща следването. А ако покаже под добър 4, дори и да няма право да продължи следването си, защото на нас не ни трябват купени дипломи, дори и да са с лични пари. Нямаме нужда от такива "специалисти".
Тогава ще разберем, че на нас не ни трябват 60 хиляди студенти на година и няма да имаме нужда от цялата тази масовост, която само дискредитира висшето образование. Затова нашите университети ги няма в топ 1000, защото не ставаме. Трябва да си го признаем най-после, че е време да ПРЕСТАНЕМ ДА ПРОИЗВЕЖДАМЕ БОКЛУК. ДОРИ НЯМА ВЕЧЕ ТОЛКОВА ЗНАЧЕНИЕ, ДАЛИ ТОЗИ БОКЛУК ГО ПРОИЗВЕЖДАМЕ С ОБЩЕСТВЕНИ СРЕДСТВА ИЛИ С ЧАСТНИ. ПРОСТО ТРЯБВА ДА ПРЕСТАНЕМ ДА ГО ПРОИЗВЕЖДАМЕ.

Следва нова статия.