Сега за същинската работа.

Преминах години в обучение. Язък ми за университетските знания. Практиката в първите две години ме ужаси с разнообразието си и с невъзможността да се ориентирам напълно в какъв свят съм попаднал. Но усилията, положени по време на работа и извън нея, самоподготовката, дисциплината и самоотвержеността помогнаха в случая, както и специализациите, водени от американци, които признавам, са толкова практични и ефективни в тази си дейност, че мога само да призная колко са били по-напред и са по-напред от нас.

Минахме банкови кризи, бяхме млади и зелени и не разбирахме напълно цялата тази поредица от икономически, социални и най-вече политически причини и вмешателства, които ни пречеха да вършим много добре своята работа. Каквото и да свършиш, то ще бъде напразно, ако РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ти са политически обвързани и ако не са преценили правилно КОГО ДА ПУСНАТ В СИСТЕМАТА И КОГО НЕ. КОГАТО ПУСНЕШ ВЪЛК В СИСТЕМАТА, БЪДИ ГОТОВ ДА БРОИШ УДУШЕНИТЕ АГНЕТА В КОШАРАТА СИ.

И тяхната всъщност не е лесна, защото трябва да се съобразяват с мнението на висшите политици, от които зависи и тяхното назначение. Това са хора, които са склонни на големи компромиси. На практика излиза така, че ако искаш да си началник, трябва да слушаш по-големите началници. Тук няма никакво значение, кой какви разбирания има и дали те са по-правилни от разбиранията на началниците. Ако слушаш - ти си нашия човек, ако не - стой си там на ниски позици, пиши си докладите и чакай пенсия. А в това време системата се разпада, първо защото се ръководи от научни работници, които както казах, хабер си нямат представа как се управлява институция и второ, самите те са сложени от политиците, първо да мислят за техния интерес и след това за обществения. Всяко едно такова назначение, което не е оторизирано от Суверена, на практика довежда системата все по-близко до банкрута. 
Банковата криза през 1996г., доказа, че БНБ не е оше готова, да се справи с новите реалности. БНБ показа, че не може да контролира " кучетата си" - хората, на които университетските преподаватели раздадоха лицензи за собственики на банки и техните управители. В години, когато ръководителите на БНБ трябваше да ходят с бронирани коли и охрана, те спокойно си се разхождаха из центъра на града, ползвайки най-много шофьор. Само си представете, дали щяха да се държат така, ако бяха "настъпили" тези, които всъщност управляваха задкулисно страната ни.

Това, което стана почти 20 години след голямата банкова криза от 1996г., показа обаче, че БНБ продължава да е едно беззъбо куче, подчинено на двама или трима висши политици и че напълно формално върши своята работа. Ако ръководителите на БНБ бяха на мястото си, за нито една банка не биваше да се допусне и най-малко съмнение, дали е здрава или не.

Отново и отново, БНБ доказа, че не контролира добре "кучетата си". По скоро кучетата контролираха БНБ.
Сега ме е срам да каже, че съм работил за БНБ. Не знам какво биха казали тези, които са работили за някое от министерствата, агенциите, ведомствата и разни там служби. Като гледам как са работили през годините и как работят и сега, би трябвало и там да има много хора, които се срамуват, че са работили в тези институции. Освен ако не им пука от нищо. Обикновено така се случва с чиновниците, които цял живот са останали чиновници и са топлили своите работни места, правейки един куп компромиси, угаждайки на какви ли не негодяи, в качеството им на началници, назначени да изпълняват какви ли не поръчки от политиците.

ПОНЯКОГА СЕ УПРЕКВАМ, ЧЕ СЕ СРАМУВАМ ОТ ТАКИВА НЕЩО, А ПОНЯКОГА СИ КАЗВАМ, ЧЕ ЕДИН ОТ НАЙ-СИГУРНИТЕ КРИТЕРИИ ЗА РАЗПАДАНЕТО НА ЕДНО ОБЩЕСТВО Е ЗАГУБАТА НА ЧУВСТВОТО ЗА СРАМ.

Помислете си, как се летели самуните с хляб към трибуните на римските граждани. Така се приспива едно общество и то става дебело, отпуснато и губещо. Като се разчита на онези, които хвърлят безплатните самуни от хляб на зрителите. Помислете си, дали сте от онези, които очакват безплатните самуни от хляб или от онези, които ги хвърлят. Дано не сте от онези, които карат другите да хвърлят безплатните самуни от хляб. Това четиво е за всички хора и дано си направят необходимите изводи, защото в условията на съществуващото пряко изборно право, ние, избирателите ще решим дали да има хора, които да хвърлят безплатен хляб, такива, които чакат някой да им хвърли безплатен хляб и такива, които нареждат на някои да хвърлят на други, безплатен хляб. НА ПРАКТИКА, ОБЩЕСТВОТО НЯМА НУЖДА ОТ НИТО ЕДНА ОТ ТЕЗИ КАТЕГОРИИ. В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ СЕ СЛУЧВА ТОВА, КОЕТО СЕ Е СЛУЧИЛО С РИМСКАТА ИМПЕРИЯ И ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА СЕГА С НАШЕТО ОБЩЕСТВО.