Тази сутрин имах разговор с приятел. Той прави подобрение на бетонна пътека с някаква смес, купена от строителен супермаркет. Тъй като е публична личност и се занимава с интелектуална дейност, аз възкликнах, че даже и от строителство разбира. Той ми отговори, че "неволята учи". Тогава аз му зададох въпроса: КАКВО Е НЕВОЛЯТА.

Всички знаем приказката за двамата или тримата братя, които баща им изпратил в гората за дърва и на които колата им се счупила, както се казва, не на време. Баща им ги посъветвал да викат НЕВОЛЯТА, за да им оправи колата. Викали те неволята, викали неволята, ама пуста му неволя, не идва и не идва. Та взели сами си поправили колата.

Така, пак ще се върнем на НЕВОЛЯТА. Сега да видим както е обратното, какво значи ВОЛЯТА. Това е осъзнато действие, което е насочено към постигането на определени резултати. Това действие може да бъде "голямо", "малко" и т.н. Има хиляди възможности. Дори и да не се постигне някакъв непременно положителен резултат, това определено и осъзнато действие на отделния човек е изразходване на лична физическа, духовна, интелектуална и каквато си искате друга енергия, за постигането на определена цел. Ако има налице такава енергия, но целите или са избледнели или изобщо не съществуват или просто има идея за ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ, това вече се нарича ИНАТ. Но за него ще си говорим друг път.

Ако се върнем на приказката за братята, на които им се счупила колата, първо, налице е желание за извикване на НЕВОЛЯТА, за да помогне да се оправи проблема. Тоест, НЕВОЛЯТА НЕ Е ВОЛЯ. А КАКВО Е ДРУГО? Може би външната воля не бива да се разглежда като ВОЛЯ, а като НЕВОЛЯ, ТОЕСТ НЕЩО, КОЕТО Е ИЗВЪН НАШИЯ КОНТРОЛ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ И УПРАВЛЕНИЕ, ТОЕСТ ВОЛЯ, АМА НЕКОНТРОЛИРУЕМА. ЗА ДРУГ МОЖЕ И ДА Е ВОЛЯ, НО ЗА НАС САМИТЕ, ВОЛЯТА Е ОНОВА, КОЕТО Е ВЪТРЕ В НАС, А НЕ ОНОВА, КОЕТО Е ИЗВЪН НАС.

ТОГАВА КАК ЩЕ РАЗТЪЛКУВАМЕ ИЗРАЗЪТ:"БОЖИЯ ВОЛЯ". АКО ТАКАВА ВОЛЯ СЪЩЕСТВУВА, ТЯ ВЕРОЯТНО ЩЕ Е ВЪТРЕ В НАС, ЗАЩОТО ИЗВЪН НАС ТЯ ЩЕ БЪДЕ НЕВОЛЯ. И ТОГАВА ЩЕ КАЗВАМЕ:"БОЖИЯТА НЕВОЛЯ".


Едно такова определение, че ВОЛЯТА е нещото в нас, а НЕВОЛЯТА е нещото извън нас, обуславя или предполага ИНДИВИДУАЛИСТИЧЕСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА СВЕТА.

Какво тогава е например, "бърза помощ"? Това са онези доктори или парамедици, които пристигат със специално оборудван автомобил, за да окажат помощ на някое лице, което е закъсало със здравето, най-общо казано. За самото лице, тези хора са представители на НЕВОЛЯТА, така ли да си го обясним?

Може на пръв поглед да не изглежда добре граматически формулирано, но не е ли по-правилно, когато става дума за сили, които са извън нас и ако предварително сме определили, че волята е нещо ИНДИВИДУАЛНО, което важи само за нас, за външните проявления на сили, към които ние сме отправили призив за помощ, да бъдат определени като ВЪНШНА ВОЛЯ или НЕМОЯВОЛЯ, а не непременно НЕВОЛЯ. ЗАЩОТО НЕВОЛЯТА СИ Е ВОЛЯ, НО ВЪНШНА ЗА НАС.

Разбира се, че отговорността на хората, които ще ни помогнат в бъдеще, не може в никакъв случай да се съизмери с нашата, собствената воля. Нещо като израза: "Ти си ми мил, ама аз съм си по-мил".

ЗАТОВА Е ВАЖНО ДА УПРАЖНЯВАМЕ СВОЯТА ВОЛЯ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ПРАВИЛНИ ЦЕЛИ, С МИНИМАЛНА ЩЕТА ЗА ДРУГИТЕ И ОКОЛНАТА СРЕДА И ДА РАЗЧИТАМЕ НА ВЪНШНАТА ВОЛЯ ЗА ПОСТИГАНЕТО НА ПРАВИЛНИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ И ЛИЧНИ ЦЕЛИ. 

За това, каква роля има външната воля, за решаването на обществени цели и задачи и как тази външна воля се формира на база на личните воли на хиляди хора, четете в следващата статия.