Нека да кажа нещо още за частните фирми.


Преди години работех за голяма частна фирма. Често си задавах въпроса: ЗАЩО АЗ И ЕКИПЪТ В КОЙТО БЯХ, ЕКИП ОТ ДИРЕКТОРИ, РАЗБИРА СЕ, ПОСТИГНАХМЕ ТАКИВА НЕВЕРОЯТНИ РЕЗУЛТАТИ. Бяхме директори на фирма, която беше "взела дала", както се казва на жаргон - беше фалирала и само чудо можеше да я спаси. Тази фирма подлежеше на лизензиране от държавна институция и беше под специално наблюдение от специален надзор. Ние, ръководителите, не бяхме нещо кой знае колко вещи. Да, имахме съответната подготовка, особено когато става дума за двамата от общо трима. Двамата бяхме професионалисти, а третият - беше ръководител на братовчет си в частната им фирма и фирмата се състоеше от тях самите. Как стана ръководител ли? Случайност, пак интриги от страна на колегата, който си търсеше съюзник срещу мен, ако евентуално се скараме. Просто се плашеше от мен. И имаше защо. Външният ми вид е просто внушителен.  Това са 120 плюс кила, доказана във времето неподкупност и опит, който имат хора, които се броят на пръстите на двете ръце. Плюс това, работохолик, познавач не само на конкретния бизнес, но и на човешката психология, което е много важно във всяка една работа.

За огромно щастие, никой от собствениците, не ни се бъркаше в работата. Ситуацията беше много напрегната и бяхме оставени да работим. Имахме и късмен, че това се случи в период на икономически възход не само в региона, но и по света. Бяха интересни години.

Минаха няколко години и загубата, която регистрираше фирмата и заради което беше продадена, започна ДА СЕ ПРЕВРЪЩА В ПЕЧАЛБА. Растежът беше толкова голям и смайващ, че трябваше да имаме здрави нерви, за да останем на пазара с хладен ум. Имахме ниски заплати, карахме жалки от гледна точка на позициите си, коли. Но бяхме заредени с толкова оптимизъм и ентусиазъм, че успяхме да стигнем до върна в класациите на тази фирма, дадени от международни институции. И тогава дойде разочарованието. ИНТРИГИТЕ, ПОДТИСКАНИ ОТ НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ ФИНАНСОВИ ДАННИ, ЗАПОЧНАХА ДА СЕ СЛУШАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ, НАВЛИЗАЙКИ В ПЕРИОД НА ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОСПЕРИТЕТ И ПЕЧАЛБИ.

В такива периоди, ИНТРИГАНТИТЕ ИДВАТ НА МОДА. ХОРАТА, КОИТО НИЩО СЪЩЕСТВЕНО НЕ СА НАПРАВИЛИ В ЖИВОТА СИ, ОСВЕН РАЗБИРА СЕ ЗА СЕБЕ СИ, ТЪРСЯТ СВОЯТА ИЗЯВА ЧРЕЗ ИНТРИГИТЕ.

Ето една от интригите: Резултатите стават все по-добри и по-добри. Тогава се задава въпроса: А не може ли и по-добре? Да бе да му се не види, може и по-добре, но първо погледни от каква кал си се измъкнал и че никой не е бил съгласен преди нас да оглави тази институция. Но сега има много пари и защо да не интригатстваме на различни теми.

Втора интрига: Прави се следното изказване - АБЕ, ТОВА НАШИЯТ КОЛЕГА, МНОГО СИ Е ВИРНАЛ НОСА! НЕЩО ГОЛЯМ ГО РАЗДАВА. И това стига до собственика. Той в пристъп на излишно его казва: Кой е тоя ве, че да си дава такава важност. Аз съм собственикът. Интригантът му казва: Да бос, ти си собственик, дай му да се разбере, че институцията може да загази. Ни в клин, ни в ръкав, както се казва.

Следва статия.

Негодяите ни ги спуснаха от "Европейската" "Народна" Партия. И още по-рано - с цветната революция и подскачащите митинги. Зная мнението на слушателите на вражеските радиостанции по време на соца - колко са некадърни началниците-комунисти. Имаше и такива. Но ГОЛЯМОТО МНОЗИНСТВО бяха хора не само компетентни, но и с МОРАЛ, който обожателите на Запада не могат да си въобразят. Както не могат да си въобразят морала на Христос и неговите светии. То за целта се иска освен тумбак и аритметика, да имаш ДУХ, Д У Х О В Н О С Т, и висши мениджърски качества.

Стар познат, университетски преподавател, издигнат от цветната революция.
Който ми писа бисера, че царска Русия хранела Европа, а СССР мрял от глад. И студентите му го обичали, горките. Носител на "новото слово", вносна воня.

Знаете ли колко милиона тона зърно е произвеждала царска Русия през 1912г.? И кога това количество е произведено от СССР, при положение, че царска Русия е нямала нито тракторите на СССР, нито комбайните, нито технологията на съвременното земеделие. Числата драги. Говорете с числа, а не с идеологически постулати.