Всичко започва с една покупка на работен автомобил в Германия, от моя познат. Когато решават да изповядат сделката, се установява, че личната му карта е изтекла. Продавачът германец се опитва да влезе в положението и му казва, че може да пререгистрира колата на негово име, докато той си изкара лична карта и ще му даде пълномощно, за да не му спира работата. Той знае, че в противен случай, колата не може да стои повече от седмица на улицата, ако няма регистрация и се опитва да помогне. Дори му казва, че ще стои в неговия гараж, докато нашият човек реши какво да направи. Нашият човек решава все пак да си уреди документите и след това да оформи сделката.

И започва ходенето по мъките.


Ето какво ми каза той, за отношението на служителите на българските посолства в Германия, спрямо нас, българите:


"Много ме е яд, че не обръщат внимание на хората, като заминат в чужбина. Все пак сме български граждани, ако трябва да гласуваме, срокът на картите е удължен, да не вземат да изпуснат някой глас по време на изборите. А това, че освен полицията, други институции в Германия нямат информация за това решение за удължаване на срока на картите, никак не интересува нашите власти. Просто не им пука".

ТОЕСТ ЗА ГЛАСУВАНЕ СРОКЪТ НА ЛИЧНИТЕ КАРТИ Е УДЪЛЖЕН, НО ДА ПРАВИШ БИЗНЕС, НЕ Е УДЪЛЖЕН. ПРАВЕН АБСУРД ИЛИ ОРГАНИЗАЦИОНЕН БЪРКОЧ.

Другите институции в Германия обаче, хабер си нямат понятие за това решение на българското правителство.
Представете си за всички други случаи, при които няма да ти признаят личната карта. Банка, сделка за жилище и т.н.

Защо не си е издал личната карта в посолството в Берлин ли? Ето защо.

1. Има електронна бланка в сайта на посолството ни там, която трябва да се попълни;
2. След като се попълни, се изпраща код и след получаването му, трябва да се отиде на гише, за да се подадат документите за лична карта;
3. Попълва се в средата на януари, тази година, а се определя дата за април;
4. На бланката пише, че ако се въведат некоректни данни, могат да бъдат подведени под отговорност. Човекът пита служител на посолството, какъв адрес да запише в бланката, защото той няма български адрес. Може ли да пише немския си адрес. Въх сакън, не може с немския адрес, трябва български, на което човекът пак пита - откъде да имам български адрес, след като нямам. Параграф 22. 
5. Значи, той трябва да се договори с някой познат в България, с който заедно ФИЗИЧЕСКИ да отидат в някоя община, в ЕСГРАО, да попълнят някакви документи, след което да отиде в полицията, за да се регистрира на адрес, след което да попълни съответната бланка, която посолството предостава в електронен вид. Ами той по-добре да хване самолета и да си отиде в България, да си издаде личната карта, защото може да пусне експресна поръчка за 8 работни часа;
6. На въпроса към служителката от посолството в Берлин, дали може да се пусне експресна поръчка за лична карта, тя отговаря: "Има 150 хиляди човека и всеки има причина, заради която бърза."
7. Значи, не може да се пусне бърза или експресна поръчка, независимо от това колко пари плащаш за тази услуга. Просто не ти я предлагат и трябва да чакаш с месеци, през които няма да имаш лична карта или поне до изборите, както са обещали от правителството. В същото време не можеш да посочиш адрес, защото трябва лично да отидеш в съответната община в България, заедно със собственика на имота, за да те впишат като регистрация и всичко отива по дяволите, както разбирате. Получава се страшна бъркотия. Българска работа;
8. Ако все пак някой има регистрация в България и не се налага да се лети за да се направи такава, тогава си пускаш документите по интернет към посолството ни в Берлин, оттам ти дават регистрационен номер, отиваш след няколко месеца да си подадеш документите - в случая, 600 километра и цял ден напрежение, след което в уречен ден отиваш пак, за да си получиш картата - значи пак 600 километра и един ден;
9. Посолството ни във Франкфурт - не си вдигат телефоните;
10. Посолството ни в Мюнхен - не си вдигат телефоните;
11. Посолството ни в Берлин - след проведения разговор, на другия ден, никаква възможност за връзка с тях по телефона. При първия разговор, служителката съветва по телефона, моят познат, да изпрати мейл до българския консул и ако той преценял, можел да уреди работата - демек, я камилата, я камиларя;
12. "Хамбург има посолство, ама не става" - там вдига човек с немски. "Говорите ли бъгарски, не, говорим немски. Как ще се разбере с посолството ни в Хамбург, ако се обади българин и не знае немски?". На немски ти обясняват, че не могат да помогнат и те препращат да звъниш в посолството ни в Берлин. А те там как се радват, да ти отговорят на обаждането!!!
     
13. Тогава остава вариантът - самолетът и в София. Тук министърът за здравепогазването наредил, да не се прави ПСР тест за корона. Но на връщане в Германия, той е задължителен - олекваш със 160 евро, защото се влиза в Германия. Иначе бил безплатен. Ако е отрицателен - 5 дни в карантина и след това отново 160 евро за тест и ако е отрицателен, може да ходи на работа.

Колко проблеми, свързани с издаването на лична карта. В същото време, човекът не е на работа и трябва да осигурява заплата на работници, които са на трудов договор и на които всички плащания си вървят.

ЗА ГЛАСУВАНЕ ИМАШ ЛИЧНА КАРТА, НО НЯМАШ ЛИЧНА КАРТА, ЗА ДА ПРАВИШ БИЗНЕС.

Шибана държава. Вие преценете коя е тя - България или Германия.

Питам го, дали планира да си дойде в България и да работи тук. Той казва, че връщането е страх. Какво ще работя, как ще ми плащат, как ще си издържам семейството си и си викаш- майната му на климата, оставам да си живея в Хамбург. Това е.

След като отидохме да регистрираме човека в община Лозенец, се установи, че собственикът изобщо не е трябвало да ходи. Тогава защо не него по телефона са му казали, че е необходимо собственикът да присъства? Пълна бъркотия е в българската администрация.