Ето ви стъпките:

1. Премахнете ДДС върху пресните зеленчуци и плодове и увеличете стъпката на ДДС върху всякакви "храни", които са натъпкани с какви ли не боклуци, консерванти, овкусители, подсладители и т.н., така, че като програма минимум, да компенсира евентуалното намаление на ДДС-то на пресните зеленчуци и плодове, а след това поетапно вдигайте данъка, докато най-после нещо светне в простите ни кратуни и спрем да купуваме боклуци, с които да се САМООТРАВЯМЕ;
2. Задвижете бюрократичната машина и направете програма за строителството на колкото е необходимо количество на типови, съвременни малки оранжении, чрез използване на различни европейски програми, които да се предоставят на всички, които имат желание да си произвеждат зеленчуци и имат участък земя, както и достъп до ток и вода. Страната ни няма към този момент възможност за мащабно зеленчукопроизводство, тъй много хора избягаха от България и селата опустяха, но има перспектива за производство на зеленчуци за собствени нужди в градски и приградски райони. Няколко десетки хиляди такива малки оранжерии от по 10-50 квадрата, могат да окажат влияние и върху пазара като търсене и предлагане. Вместо да се опитвате да субсидирате производители с неясни като резултат програми, дайде възможност на желаещи да си произведат сами зеленчуци. Така изкривяването на пазара ще бъдат минимални;
3. Вкарайте в програмата за изхранване на децата в детските градини и в училищата, задължене, поне половината като обем, на храната, кято се дава там под различна форма - училищно хранене в столове, готвена храна, училищни лафки и т.н., да бъде зеленчуци и плодове;
4. Постепенно, в рамките на няколко години, вкарайте нормативно изискване, според което продажбата на бърза храна да бъде обвързано със задължението за продажба на същото количество пресни зеленчуци. Искаш да си купиш дюнер, който тежи 500 грама, моля, купи си и пресна салата със същия грамаж. Как да стане ли? Не е сложно - има рецептурни книжки. Ако там е записано колко да е тежестта на един дюнер, лесно може да се определи и в рецептурната книжка, същото количество салата. Потребителите ще знаят, че не могат да си купят дюнер без салата. Простичко е. Ако не иска точно определена салата, за да не се затруднява бизнеса, нека си купят самите зеленчуци. Ще бъде наистина иновативен обект - дюнерджийница - плод и зеленчук. Е, ще се наложи малко преустройство на обектите и работа по нормативното регулиране, ама ползите ще са със сигурност по-големи от рисковете /ИЗВИНЕТЕ, ЧЕ ИЗПОЛЗАМ ТЕРМИНОЛОГИЯ НА ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА ВАКСИНИТЕ. Така чрез икономически лостове, ще накараме хората, без да променят съществено хранителните си навици, като не се отказват от любимите си фаст фуд храни, да се хранят малко по-здравословно.  Ще има хора, които ще хвърлят зеленчука в коша, в знак на протест и ще си вземат дюнера, но повярвайте ми, приказката: "Пениш се не пениш, ке те ядам, се пак пари съм дал" е показателна за характеристиката на народа ни. Със сигурност, продажбите на големите дюнери ще намалеят, защото кой може да изяде 500 грама дюнер и още толкова като тежест, салата! А ако някой каже, че салатата е твърде скъпо упражнение през зимните месеци, вижте т. 2 от настоящата статия. И още нещо - не използваме възможностите, които животът ни предоставя. Жена ми е насадила домати в саксия на 4-тия етаж в жилищна кооперация. Вчера ядохме от тях. Много сложно, няма що. Ама ни мързи, та се не траем, както би казал шопът. Вижте как кубинците в началото на 90-те си направиха зеленчукови пояси около Хавана и големите градове. Алтернативата беше да умрат от глад, защото руснаците вече не купуваха тръстиката им. Резултатът - кубинската нация отслабна средно с 15 килограма средно на човек и стана по-здрава от американцита, въпреки бедността, която все още ги спохожда. Към комбинацията - сиеста - пури - ром, се добавиха зеленчуците и резултатите не закъсняха. Продължителността на живота в Куба е по-голяма, отколкото в САЩ. Вярно е, че климатът в Куба предполага целогодишно отглеждане на зеленчуци на открито, но в същото това време, нека да ограничим постоянното си мрънкане, като оправдание, да не свършим работа. Ако имаме време да говорим простотии с часове, да гледаме безсмислените телевизии с часове, да висим по кафенета, да отделяме по час и половина от денонощието да пушим цигари, със сигурност имаме време и да си произведем нещо за ядене. Ако намираме време за простотии, ще намерим време и за добри дела.

Ако искате да използвате данъчната система, за да направите добро на нацията, съседоточете вниманието си върху дългосрочните ефекти на тази политика, абстрахирайки се от класови предразсъдъци и от постоянното й политизиране.

Сега е моментът.