Откакто се помня, все проблеми. Говоря за политически, военни, социални и икономически проблеми в света.
В различна степен, спомням си много знаменателни събития и се опитвах в различен етап от живота си, да анализирам доколкото стигат способностите ми, да задавам въпроси и да търся отговори, защо се случва всичко това. Като дете гледах на събитията по един начин, като младеж и като пълнолетен след това, по съвсем друг начин. Естествено е.


1. Първото нещо, което си спомням беше войната във Виетнам. В детската ми глава са останали спомените, как "малките човечета с калашник в ръце се бият с американците". Събирахме буркани от мляко и ги предавахме в специални пунктове, а паричките отиваха за подкрепа на виетнамците. В началото на 70-те, по телевизията предаваха напускането на американските войски от Сайгон. Запомних кадрите с падащия хеликоптер в морето, който не можа да излети нормално дали заради претоварване или поради друга причина, вече не е толкова важно;
2. Спомням си събитията в Чили. В детското ми съзнание тогава остана огромна дупка от въпроси, на които нямах отговор, но най-големият от тях беше, защо армията на Чили ще атакува президентството на Чили. Нали това беше чилийското президенство? Какво се случва. Това не е противопоставяне между една държава на друга, а убийство на едни чилийци от други. Сложно за асимилиране събитие от главата на едно дете;
3. Приблизително по това време беше и нефтената криза. Цената на нефта поскъпна и комунистическата пропагадна ни показваше, как американците се редят на опашки за гориво и как техните големи коли - талиги, които са произведени да харчат по 20 литра на 100 километра, ще трябва да бъдат образно казано "заземени".
4. След това вече много ясно си спомням икономическите събития през 1980г. Тогава комунистически емисари ходеха навсякъде, включително и по училищата, за да обясняват, защо цените на всичко се повишават. Виновен естествено беше световният империализъм, капитализъм и така нататък. Бензинът вече струваше 1 лев за литър. С една заплата можехме да си купим малко по-малко от 200 литра бензин. Изключения правеха миньорите и работниците по заводите, които вземаха повече. За номенклатурата не говоря. Те винаги са били "извън класацията";
5. След това дойдоха събитията през 1984г. и разбира се, най-студената зима, която помня. Видях птица, която падна от стълб на една автогара. Беше замръзнала. Минус 27 градуса. В Кнежа беше минус 33. Тогава разбрахме какво е режим на тока. В студентското общежитие, температурата в стаята беше минус 14 градуса. Снегът беше навял малка преспичка под прозореца. Смятайте каква дограма е имало сложена. Спяхме разбира се, с дрехите, а отгоре си слагах дюшека. Отдолу две одеала върху пружината. Стая 602, Студенско общежитие, блок №5. Свищов;
6. През тези години социализмът вече издишаше. Поне храна имаше. На практика се редяхме на опашки и правехме списъци за почти всичко - нямаше печки, телевизори, перални, магнитофони и списъците бяха навсякъде. Връзки и уреждания. Намери ми това, за да ти дам онова. Имахме пари, които не можехме да похарчим. Ладата, която струваше 7600 лева в Мототехника, се продаваше над 16 хиляди на свободния пазар. Доларизацията на икономиката беше факт, но разликата спрямо официалния курс, беше повече от 3 пъти. Нямаше нищо в достатъчност...Жилищата - с връзки, уреждания и доказване на нужда. Колите, след повече от 10 години чакане. Москвичът, трабантът и запорожецът бяха по-лесно достъпни, защото бяха откровени боклуци;
7. Дойде 1989г. НАЙ-ПОСЛЕ ИЗЛЯЗОХМЕ НА ПЛОЩАДИТЕ И ПОИСКАХМЕ ПРОМЯНА. Псувахме Живков и комунистите и си мислехме, ще промяната дойде. След това комунистите отново спечелиха изборите. След няколко години, демокраците спечелиха, но се установи, че те не са никакви демократи, а пребоядисани комунисти. След това отново комунистите. Така управляваха, че ни прегази страшна инфлация. След това отново демокраците, които отново не бяха никакви демократи, а преоблечени комунисти или техни наследници. Те фиксираха правото си на собственост, чрез държавната власт. Властта ги направи богати. След това дойде царят. Нищо не се промени, освен, че ни приеха в НАТО и в ЕС. След него отново комунистите. То беше крадене, то беше чудо. След него пак преоблечените комунисти. То беше крадене, то беше чудо. Не милиони, милиарди се откраднаха. Не милиарди, десетки и стотици милиарди се откраднаха и разпиляха.


ДА, ПРОМЯНА ИМАШЕ, НО НЕ ЗА НАС. ЗА НАС ИМАШЕ ПОДМЯНА.



ЗАЩО СТАНА ТАКА? ЗАЩОТО БЯХМЕ БЕЗУЧАСТНИ. ЗАЩОТО НЕ СЕ ДЪРЖАХМЕ КАТО СОБСТВЕНИЦИ НА ТАЗИ СТРАНА, А КАТО КРЕПОСТНИ. ЗАЩОТО БЯХМЕ ЖАЛКИ ДУШИ. НЕ БЯХМЕ НА ИСТИНСКОТО СИ МЯСТО. ЧОРБИЧКАТА С БОБА, ПАРЧЕТО ХЛЯБ И ЕДНА ГЛАВА С ЛУК НИ СТИГАШЕ. БЯХМЕ ПО СВОЕМУ ДОВОЛНИ. НЕ НИ ТРЯБВАШЕ СВОБОДА. ПЪК Е НЕ ЗНАЕХМЕ КАКВО Е ТОВА. НЕ ИСКАХМЕ И ДА ЗНАЕМ. НЕ НИ ПУКАШЕ. НАЛИВАХМЕ ВОДА В ЧУЖДА ВОДЕНИЦА. ЗАДОВОЛИХМЕ СЕ С ТОВА ДА МЪРМОРИМ, ДА МРАЗИМ И ДА ЗАВИЖДАМЕ. РЕЗУЛТАТЪТ - СТОПИХМЕ СЕ КАТО НАРОД, ТАКА, КАКТО НЕ СМЕ СЕ ТОПИЛИ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНИ И ЕПИДЕМИИ. И ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА СЕ ТОПИМ. СТАНАХМЕ МЪРЗЕЛИВИ, НЕДЕЙНИ...ЧАКАМЕ НЯКОЙ ДРУГ ДА СВЪРШИ РАБОТАТА. ИЗТАРИКАТИХМЕ СЕ. ДОБРОТО ОТСТЪПИ НА ЗЛОТО. ЛОШИТЕ ПРАКТИКИ НА СОЦИАЛИЗМА СТАНАХА ОЩЕ ПО-ЛОШИ ПРИ ПОСТСОЦИАЛИЗМА. 3 МИЛИОНА РАБОТЯТ, НО ОТ ТЯХ 1 МИЛИОН СА НА ДЪРЖАВНА СОФРА. ОСТАНАХА 2 МИЛИОНА. ОТ ТЯХ 1 МИЛИОН СА ЧИНОВНИЦИ, СКАТАВКИ, ДРЕБНИ ТАРИКАТЧЕТА, КОИТО РАБОТЯТ НА ПРИНЦИПА - ДЕН ДА МИНЕ, ДРУГ ДА ДОЙДЕ, САМУНЪТ ДА СЕ ИЗЯДЕ. ОСТАНАХА 1 МИЛИОН, КОИТО ТРЯБВА ДА ИЗДЪРЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ПОЧТИ 6 МИЛИОНА. ДЕМОТИВИРАЩО НАЛИ? Моралът се скапа. Лъжата стана лайтмотив в нашия живот. Всичко, което се движи или мърда - ЛЪЖЕ и КРЪШКА, КРАДЕ И НЕДОВОЛСТВА.


Какво очакваме тогава да ни се случи?

Необходима е цялостна промяна на обществото. Тя ще дойде от системата за ПЕРМАНЕНТНАТА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ, която ще ни даде възможност да въведем добри практики във всички сфери на живота. Личността ще заеме своето място като производител на блага и услуги, а държавата ще се занимава с функцията да гарантира правовия ред за функционирането на обществото и нищо повече. 

С извинение, ако държавата започне да произвежда олио и зарзават, КАКВО ЗА БОГА СЕ ОЧАКВА ДА ПРАВИ ЛИЧНОСТТА? Ако държавата продължава да казва кой да бъде богат и кой да бъде беден, кой да бъде "опраскан" и кой не, коя фирма да бъде открадната и коя не, кой да стане началник и кой не и т.н. и т.н., ще получаваме това, което имаме и сега - СКАПАНА ДЪРЖАВА, СКАПАНА ИКОНОМИКА, СКАПАНА СОЦИАЛНА СФЕРА И СКАПАН МОРАЛ.


ЗАТОВА, ДОКАТО НЕ Е СТАНАЛО ПРЕКАЛЕНО КЪСНО, НЕКА СПРЕМ ТОЗИ ПРОЦЕС НА РАЗЛОЖЕНИЕ, ЧРЕЗ СИСТЕМАТА НА ПЕРМАНЕНТНАТА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ. НЕКА НАЙ-ПОСЛЕ ВЛЕЗЕМ В РОЛЯТА СИ НА СОБСТВЕНИК НА ТАЗИ ДЪРЖАВА.