Кои са дребните социалисти?


Дребните социалисти са тези, които получават дребните субсидии и помощи. Милиони хора получават някакви помощи. Може да са мизерни, но не е без хич.

Дребните социалисти мечтаят за пенсия. Може да е малка, но пък е сигурна. И няма повече нужда да ходят на работа, да се напъват, да мислят, да действат. Пасивни са.

Дребните социалисти са тарикати. Ако не получават директно помощи или субсидии, те гледат да авантосат нещо, ползвайки субсидирани услуги. Аз почти никога не се возя в БДЖ или в градския транспорт и знаете ли защо? ЗАЩОТО СА СУБСИДИРАНИ. Не искам да ползвам субсидиран транспорт и това е. Този транспорт се субсидира от такива балами като мен. Аз виждам, че всичко там е яко социалистическо крадене и разсипия и нищо не мога да направя. Затова отказвам да ползвам този вид субсидиран транспорт. Дребните социалисти обаче яко се възползват от такива подаръчета от правителството. От социалистическото правителство. Хилядите дребни чиновници на най-ниските позиции са дребни социалисти. Ако могат да измуфтят нещо от службицата си, извън заплатата, добре дошло е. Я ще отиде на ведомствена станция на почивка, я храната му в институцията където работи, ще бъде на ниска цена и така нататък. Пенсионерите с ниски и средни пенсии са в тази категория.

Средните социалисти. Тук става интересно. Това са хора на позиции на средно управленско ниво, на високи заплати в държавната и общинската администрации.Това са хора, които получават от обществените фондове заплати и други привилегии. Тук са стотици хиляди хора - чиновници, полицаи, служители в служби и службички, доктори, адвокати и т.н. и т.н.

Едрите социалисти са тези, които социализмът направи богати. На първо място са онези приватизатори, които преди 30 години легитимираха собствеността си с документи и сега се правят на капиталисти. Но си останаха социалисти, пък макар и едри.

Към едрите социалисти слагам и онези висши политици и чиновници, от които зависи кой да е богат и кой да е беден.

Едрите социалисти, за да функционират, имат организирана схема, в която цялата държавна и общинска власт работят за тях. Те раздават милиони и милиарди на хората с административни позиции, за да обезпечат още повече високото си икономическо положение.

Има около един милион души, които не могат да се причислят към социалистите. Това са капиталиститет, тези, които сами са направили капитал или с помощта на своите родители и близки, опирайки се на пазарните сили, там, където социалистите позволяват да ги има. Това са хората, които работят за тези капиталисти, които формално продават работната си сила за пари. Тези хора са много уязвими от политическите идеи на социалистите, защото те на практика не притежават друг капитал, освен собственото си тяло. Единственото нещо, което ги спира да станат социалисти е обстоятелството, че немалка част от тях са много добре платени и живеят сравнително обезпечен живот. Те обикновено получават средна и над средна заплата за страната и то без много да си дават зор. За хората, които искат да си дават зор и желаят да получат повече пари, могат да го направят в много сфери на живота, в които ИЗОБЩО не се иска някакво специфично образование. Тези хора не са обект на ухажване от страна на социалистическите профсъюзи, защото всички знаем, че социалистите намират почва сред тези хора, които са ниско платени - а това обикновено са хората без някакви съществени стремежи и желания в живота и карат на принципа - Ден да мине, друг да дойде, самунът да се изяде.


И така, като махнеш децата, които не участват в тази схема за определяне на това, кой е социалист и кой не, нека да обобщим:

1. Дребни социалисти - около 2 милиона;
2. Средни социалисти - около 500 хиляди;
3. Едри социалисти - около 20 000 хиляди;
4. Самоексплоатиращи се дребни капиталисти и техните семейства - 800 000;
5. Обикновени работяги - 1 500 000;
6. Високоплатени специалисти - служители, работници - 500 000.
7. Хора с високи пенсии, собственици на имоти и други такива - 200 000

Дотук сме 5 520 000 души. Изключваме децата и хората по затворите и под запрещения, хората в лудниците и т.н.

По избирателни списъци сме над 6 000 000, но това надали е вярно. И като гледате тази схема, ха познайте коя партия или партии, ще получат повечето гласове в парламента. Познахте - социалистическите партии.

ПРИ ТАКА СЪЩЕСТВУВАЩАТА ЕЛЕКТОРАЛНА БАЗА, ЗА АНТИСОЦИАЛИЗЪМ МОЖЕ ДА СЕ ОЧАКВА ДА ГЛАСУВАТ ОКОЛО МИЛИОН И НЕЩО ИЗБИРАТЕЛИ.

НО АКО ОСЪЗНАЯТ СВОЯТА ЗНАЧИМОСТ И ИЗЛЯЗАТ ДА ГЛАСУВАТ.


И РАЗБИРА СЕ, ДА ИМА ЗА КОГО ДА ГЛАСУВАТ, РАЗЛИЧНО ОТ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.


ТОЕСТ, КЪМ НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ, ТЕ НЯМА ЗА КОГО ДА ГЛАСУВАТ, ЗАЩОТО ОСВЕН СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ, ДРУГИ ПАРТИИ НЯМА.

подкрепям те!

Социализзъм е възможен, когато хората са честни. А по природа хората не са честни.