Постинг
17.10.2024 13:35 -
"Сега ти си ми паднал, я ке те бичим. Ако я ти паднам, ти ке ме бичиш. Таков е животот".
Ванчо Керемидката, провинциален шофьор, пътува с кола към София, през далечната 1982г. Пука гума. Тогава гумите бяха с вътрешни гуми, които, ако се спукат, се лепят. Вдигаш колата на крик, сваляш колелото, след това с едни щанги освобождаваш гумата от едната страна, измъкваш вътрешната гума, залепваш я и след това я връщаш на мястото и във вътрешността на автомобилната гума, пак със щанги връщаш гумата на мястото на джантата и си готов.
Та Ванчо нямал такъв комплект лепенки и вдигнал ръка на друг шофьор, за да му помогне в ситуацията. Спира софийска кола и му дава комплект с лепенки за гума. Ванчо свършва работата и пита какво дължи. Обикновено се казва "нищо", защото това струва стотинки, пък и тогава не бяхме такива материалисти, като сега.
Онзи го оглежда отгоре до долу и казва: "Пет лева".
Ванчо изумен. Как така 5 лева! Та то е 60 стотинки в магазина. Човекът му се усмихнал и казал онова, което се съдържа в заглавието. Вече не си спомням, дали Ванчо Керемидката му е дал 5 лева или не.
Та толкова за толератността на хората по онова време.
Спомням си, как през 1975г., бях в София на лагер сбор, дете. Качих се на една "копърка" и за разстоянието между Подуене и Дианабад ми взе 3 лева. Това си беше пладнешки грабеж по онова време. Бензинът струваше 20 стотинки. Тоест, платих 15 литра бензин, за да ме повозят с фалшивото такси има няма 7 километра.
Та толкова за толерантността на хората по онова време.
Имаше и убийства, имаше и кражби, имаше и насилие. Само дето новините не започваха и не завършваха с криминалната хроника като сега и си мислехме, че всичко "на Шипка е спокойно".
Та откъде идва тази приказка. Запознах се на улицата с човек, който почиства дворове. След няколко дневна кореспонденция, научих каква му е тарифата - 200 лева на ден, чисто. Добре. След 2 седмици му се обаждам да свърши подобна работа, а той ми каза, че тарифата е 300 лева, защото си имал достатъчно работа човека.
За да имаме повече алтернативи, разчитаме властта да не пречи да набираме "специалисти" от чужбина, че на нас вече не ни се работи.
Та Ванчо нямал такъв комплект лепенки и вдигнал ръка на друг шофьор, за да му помогне в ситуацията. Спира софийска кола и му дава комплект с лепенки за гума. Ванчо свършва работата и пита какво дължи. Обикновено се казва "нищо", защото това струва стотинки, пък и тогава не бяхме такива материалисти, като сега.
Онзи го оглежда отгоре до долу и казва: "Пет лева".
Ванчо изумен. Как така 5 лева! Та то е 60 стотинки в магазина. Човекът му се усмихнал и казал онова, което се съдържа в заглавието. Вече не си спомням, дали Ванчо Керемидката му е дал 5 лева или не.
Та толкова за толератността на хората по онова време.
Спомням си, как през 1975г., бях в София на лагер сбор, дете. Качих се на една "копърка" и за разстоянието между Подуене и Дианабад ми взе 3 лева. Това си беше пладнешки грабеж по онова време. Бензинът струваше 20 стотинки. Тоест, платих 15 литра бензин, за да ме повозят с фалшивото такси има няма 7 километра.
Та толкова за толерантността на хората по онова време.
Имаше и убийства, имаше и кражби, имаше и насилие. Само дето новините не започваха и не завършваха с криминалната хроника като сега и си мислехме, че всичко "на Шипка е спокойно".
Та откъде идва тази приказка. Запознах се на улицата с човек, който почиства дворове. След няколко дневна кореспонденция, научих каква му е тарифата - 200 лева на ден, чисто. Добре. След 2 седмици му се обаждам да свърши подобна работа, а той ми каза, че тарифата е 300 лева, защото си имал достатъчно работа човека.
За да имаме повече алтернативи, разчитаме властта да не пречи да набираме "специалисти" от чужбина, че на нас вече не ни се работи.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2608
