Всеки от нас има примери, случки, факти, които го карат да задава въпроси и да търси отговори.

Имахме пияница в нашия род. Беше добър човек. Крехък и уязвим. Ожени се и не случи на жена. Беше като змия. Не спираше да му бърка в мозъка. Пропи се и си отиде от този свят преждевременно.

Дядо ми беше кръчмар. Не беше ли това някакво наказание за него, пък и за цялото семейство, затова, че продаваше ракия на хората? Не го ли наказа съдбата, като се стигна дотам, че неговият първороден син се пропи?

Вуйчо ми е изпитвал някакви дефицити. Дали е дефицит на любов, на разбиране, дали онази кобра, жена му отключи целият този дегенеративен процес, можем само да предполагаме.


Въпросът който си задавам, има ли индивидуално и колективно спасение, ОТ ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ТЕЗИ ДЕФИЦИТИ.

Имам познат. Железар е. Все още не се е пенсионирал. Сравнително здрав мъж. Когато го попитах как е, добре ли е, той си замълча. Питам го аз, какво ти е бе човек, какво ти липсва? Имаш си голяма къща, имаш двама синове, които вече са си направили семейство и са ти народили внуци, какво ти липсва? Той ме погледна и каза тихо: "Имам нужда от жени".
Неговата жена от много години е домакиня. Изглежда като смачкана жена. Разплула се е като някаква крава. Неглижирала е това, как изглежда, хигиената, абе всичко. Беше на 40 години, когато приличаше вече на баба. Колко са прости нещата. Този човек има дефицит от близост с жена, която да задоволи неговите мъжки потребности, защото собствената му жена не става за тази работа.



И второто нещо.
Разбирам, че всички имаме проблем. По-малък или по-голям, имаме проблем.

Защо обикновено търсим спасение от проблема чрез РАЗРУШЕНИЕТО, А НЕ ТЪРСИМ РЕШЕНИЕ В СЪЗИДАНИЕТО?

Защо, ако имаме нужда като мъже от жени, не отидем на пазара и не се предложим в буквалния смисъл на думата. Ако не успеем, има едно нещо, което се нарича ПАРИ. Защо не си купим жена? Разбирам, че има притеснения от различно естество, но притеснения винаги ще има. Същото се отнася и за жените, ако имат нужда от мъж. Защото те също имат дефицити и те също търсят спасение от нещо в нещо.

Ако имаме такива притеснения, защо не започнем да ходим на фитнес и да се потим и да изкараме карастанчовите си там?

Защо не се отдадем на някакво хоби, което да ни носи удовлетворение. Да сложим ръкавиците, да ремонтираме колата, да отидем някъде в парка да потичаме, да излезем малко с колата извън пътя, да отидем на риба или да направим нещо, С КОЕТО ДА ЗАПЪЛНИМ В НЯКАКВА СТЕПЕН ТЕЗИ ДЕФИЦИТИ?

Някак си по-лесно е да посегнем към чашката. Сега е лесно. Даваш 10 лева и вземаш едно шише ракия, което може да ти даде 2 дни бягане от действителността. Тоест, срещу 5 лева можеш тази вечер да избягаш не само от действителността, но и от самия себе си. Вместо да говориш със себе си, да видиш проблема и да намериш решението, ние избираме обикновено лесния начин. Избираме петте лева. Тоест половината бутилка ракия. Днес, утре и така животът ни минал в глупости.

Дали ще бъде чашката или цигарите или бингото или храната, все зависимости ни преследват, заради НЕУДОВЛЕТВОРЕНИТЕ ДЕФИЦИТИ. Колко евтино можем да постигнем удовлетворение и замазване на проблема с дефицитите - 5 лева за ракия и готово. Днес гледам, хубави козунаци за 1 лев. Вземаш един, праскаш го и след това си щастлив. Дебел, ама щастлив. Не бе, все пак си дебел, не си щастлив.

Преди малко говорихме на тази тема с един приятел. Желаейки да разширя темата на разговора му зададох въпроса, възможно ли е тези дефицити, които съществуват в мен, да са следствие на неудовлетвореността ми от уредбата на обществото, в което живеем и постигането на обществените интереси пред личните и частните? Тоест, да осъзнавам безсилието си да повлияя по какъвто и да е начин, обществото, в което живеем да стане по-честно, по-подредено, по-хармонично и да търся и аз някакво спасение в лесните неща, за които говорех по-горе и които лесни неща водят до лично РАЗРУШЕНИЕ. Възмущавам се, как за мнозинството от хората няма никакво значение как изкарват парите си, важното е да ги изкарват. Това състояние предизвиква в мен възмущение и естествено е да поражда дефицити. За някои хора, това може да е върховна глупост, защото гледат преди всичко личните си интереси и не им пука нито за дупките по пътищата, нито затова, че корумпираните политици и бюрократи крадат от нашето бъдеще, доколкото вече има такова и от бъдещето на нашите деца и внуци, но за мен това не е глупост. Това е преживяване, което наистина създава дефицити.

Дефицити могат да бъдат създавани и по други причини. Вие можете да споделите и своя опит по този въпрос.


Като решение на проблема с дефицитите, избираме обикновено РАЗРУШЕНИЕТО, А НЕ СЪЗИДАНИЕТО. ОБИКНОВЕНО ИЗБИРАМЕ ЕДНО ОТ ДВЕТЕ НАЙ-СТРАШНИ РАЗРУШЕНИЯ - РАЗРУШАВАМЕ ДРУГИТЕ ИЛИ РАЗРУШАВАМЕ СЕБЕ СИ. 

Каква е препоръката ли? Знам ли и аз. В природата няма пенсиониран вълк. Може би това е решението. Държим се като жертви, а не като хищници. Вуйчо ми, лека му пръст, се беше вживял в ролята на жертва. И стана жертва. Над 90% от хората с дефицити, а както вече казах, повечето са такива, се вживяват в ролята на жертви. И стават жертви, рано или късно. Защото по-лесно е да се оплакваме, да се жалваме, вместо да вземем пример от вълка. За него няма дефицити. Той трябва да вземе от природата онова, което му се полага. Няма на кого да се оплаче, няма кой да го съжали и няма кой да му помогне.

П.С. Пък и няма откъде да си купи ракия.

Това беше една от книгите, различни от професионалните книги, които обикновено четях като студент, която ми направи силно впечатление. Там постоянно се говореше за "спасението чрез труда". Когато човек има опасност да превърти, това са ДЕФИЦИТИ - на внимание, на любов, няма значение и ако тези дефицити не могат да бъдат запълнени или заменени с нещо друго, удовлетворяващо тези потребности, работата е спасението в случая, човек да не вземе да върши глупости.