А ние си приказваме празни приказки. Всичко в тази страна се прави трудно, тежко, толкова бавно и с отегчение, че често си спомням стихотворението на бай Петко Славейков:

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
„Аз не зная! Аз не мога!“ – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика „Яман ни е нам хала!“ –
а всякому мерамът е развала…

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

Имаме какви ли не багери, булдозери и какво ли още не. И вместо да вземат да свършат някаква работа, приказки, приказки, няма край.

Спомняте ли си дупката, която се беше отворила на пътя за кв. Дружба в София, преди години. Докато я запълнят, минаха седмици време.

Сега както е тръгнало, не знам дали ще оправят пътя до есента.

Китайците правят път, който минава под магистрала, в рамките на 24 часа и то без да спират движението по магистралата. Какво да кажа друго.

Колкото по-бавно, толкова повече за лични нужди парички. В Китай ги разстрелват и пак крадат, а какво остава за нашите корупционери. Колкото повече краде, толкова повече го уважават!

Благодаря за коментара!