Фирма получава стока от чужбина. Тя пътува със самолет и за да дойде от 10 хиляди километра са необходими точно два дни. Един ден пътуване и един ден логистични претоварвания.

Така, стоката е вече в БГ. Ура! Но вече няколко дни се задържа на митницата. Всъщност, там стои повече, отколкото времето, за което е необходимо да измине 10 000 километра! Защо? Ами защото къде е казано, за колко време митническите служители трябва да освободят стоката? Все едно става дума за оръжие и дрога, а не за терминали за плащане, каквито в БГ има над 200 000 броя.

Така държавните чиновници могат да влачат обработката да документите с дни или седмици, пука им на чушката. Какво чакат ли? Хайде да познаем от един път - НЕ СТАВА ЛИ ДУМА ЗА ОНЕЗИ КНИЖКИ, КОИТО ТИ ДАВАТ ПРАВА ДА СИ КУПИШ ТОВА, ОНОВА?

За да си свършат работата, освен заплатата, държавните чиновници гледат да забършат нещо и от този, който е на зор. Ще го бавят, ще го въртят на шиш, докато той не си изпусне нервите или не реши да си плати откупа и да си получи стоката, защото клиентите чакат.


Идва камион със стока, който е влязъл в ЕС чрез едно от пристанищата. Там стоката се обмитява, плаща се ДДС в страната, където трябва тя да пристигне най-накрая и всичко би трябвало да е ОК. Стоката се товари на камион и той тръгва от една страна от ЕС и отива в друга. Стоката пристига сутринта рано, още в 07 часа. Митницата отваря в 08 часа. Предполага се, че за десетина минути документите ще се обработят и стоката ще се освободи. Платено е митото, платен е ДДС-то и то преди дни. Всичко е ОК. Стоката отговаря на всички изисквания и НИЩО НЕ НАЛАГА ЗАДЪРЖАНЕТО Й. Но държавният чиновник първо трябва да заеме работното си място, след това той има нужда да се събуди, образно казано, затова отива да си направи или да си купи кафе. Ще изпуши с кафето една цигара и ако не стигне времето, да си кажат с колегата всички клюки, които знаят, ще се наложи да изпушат още една цигара.

Към 09 часа, ще се сетят, че трябва и да се работи. Започват да подреждат документацията, кой камион първо да обработят. След това обикалят като глухи кучки по плаца, белким някой, който бърза, е готов да си плати, за да пререди другите. За целта се създава изкуствена бъркотия, че работата е трудна и изисква време, като по този начин, допълнително се изпилват нервите на чакащите. Първо се пускат онези, които са си надплатили, разбира се, дали са рушвет. След това другите. Чака се до последно и чак към обяд, а понякога и по-късно, документите се обработват. На митничарите не им се плаща за бързо обработване на документи. Плаща им се да ходят на работа, уж на работа. Така стоката пристига в следобедните часове, когато ти остава малко време да я разтовариш. В края на работния ден на никой вече не му се работи. То и през работния ден не им се работи, а какво остава в края. Никой не иска да остане половин час, за да доразтовари стоката. Така митниците създават един куп логистични и финансови проблеми, които трябва да се решават, след протаканията, които митничарите извършват.

Саакашвили, в качеството си на президент на Грузия през 2004-2008г. е реформирал митниците така, че корупцията на практика е изчезнала, а обработката на документацията по наши стандарти, е станала светкавична. Същото е направил и в качеството си на губернатор на Одеса. Значи можело. Може, ако искат. За съжалене, ние такива реформатори нямаме.

Той нито ги избира, нито ги уволнява. Те са зависими от лидера на политическата партия, която е на власт. Само той решава, кой да е шеф на митниците, кой да е шеф на министерството на финансите и т.н. и т.н. И като сложи някой нефелен човек, който ще работи за да защитава интересите на лидера на партията, това се получава, каквото имаме сега у нас.