Още като ученик съм се вълнувал от историята на древна Елада. Китай, Месопотамия и Египет, не ми бяха интересни. Тези царства са се управлявали от сатрапи, а едноличната власт в политиката винаги ме е отблъсквала.

Обратно, участието на народа в управлението на държаватаа, в случая става дума за гръцките полиси, защото държава, в сегашното разбиране тогава не е съществувала. Тираните са се сменяли с някаква форма на народовластие. Насилието е било в основата на съществуването на тогавашния свят. Пък и не само тогава.

Войната е била съществена и неотменна част от живота на хората. 27 годишна война, между Спарта и нейните съюзници и Атина и нейните съюзници. Взаимно избиване и унищожение.

Нека да не забравяме, че по същото време, особено към края на 4-тото столетие пр.н.е., Сицилия също е била в пламъци и разорение, дори и в по-големи мащаби. Желанието за контрол над търговските пътища на Средиземноморието постоянно е сблъсквало интересите на Картаген с гръцките полиси в Сицилия от столетия. Разрушени градове, десетки хиляди избити и продадени в робство. По същото време, когато се е водила войната между Атина и Спарта.

Какво нещо е историята. Разбиранията на спартанците за водене на война са били винаги открити и честни. Излизаш срещу противника и го побеждаваш. Няма кой знае каква мисъл и стратегия. Или се връщаш заедно с щитовете или върху тях. Целият елински свят тогава е знаел тази спартанска философия и се е съобразявал с нея. 

Атина е оцеляла срещу външни нашествия многокатно. Понякога се е налагало да бъде съюзник с кръвния си враг - Спарта, за да оцелеят взаимно. Битките при Маратон, Термопилите, изгарянето на Атина от персите, бягството на атиняните на о. Саламин, битката при острова, битката при Платея, където персите са окончателно победени от обединените сили на спартанци и атиняни. Следват години на небивал разцвет и отново и отново, вътрешни борби за надмощие, кой да "кара влака" в Елада. Формират се да съюза - Атински и Пелопонески. Следва 27 години война.

Перикъл, най-известният гражданин на Атина, 16 пъти избиран  за стратег, започва война със Спарта през 430г. пр.н.е, без оторизация от Еклексията, народното събрание, на което са имали право да участват всички свободни атински граждани, които са навършили 20 години. Въпреки тази грешна стъпка, Перикъл отново е избран за стратег. Умира през 429г. пр.н.е., от преумора или от чума.

Та много пъти съм се питал, защо тази първа по рода си демократична система на избор на водачи на народа и от народа, се е провалила.

Искането за притежание е неограничено. Човек никога не се задоволява. По онова време Диоген е живял в една бъчва, искайки да покаже на хората, че и така може да се живее и човек да бъде щастлив. Дори си е позволил да каже на Александър Велики, да се преместни настрани, защото му е закривал слънцето. Но не би. Алчността не прощава на никоя политическа система, независимо дали става дума за сатрапи и диктатори или за демократи.

И диктатурата и демокрацията са политически системи, които са насочени навън, извън собственото Аз, независимо от политическите определения.

Освен алчността, замайването от успеха не спестява разочарованията нито на тираните, нито на демократите. Само си представете. Народното събрание не наказва Перикъл, че е започнал война със Спарта, без оторизация и отново го избира за стратег. Тук е направен огромен компромис с морала, но става дума за компромис, направен не от един човек, например някой диктатор, а компромис, направен от хиляди хора, имащи право на глас. Спомнете си, колко компромиси сме направили ние като народ, за последните няколко десетилетия

Но нека да видим и друга отрицателна черта, която може да се прояви не само в отделния човек, но и в групи от хора, в цял един народ - ЛИПСАТА НА ВОЛЯ ЗА ПРОШКА.

През 406г. пр.н.е, атинският флот разгромява Спарта и съюзниците им в битката при Аргиноските острови. Това е знаменателна победа в края на войната. Флотът на спартанците и съюзниците им е на практика унищожен. Близо 70 кораба са потопени. Към края на сражението се разразява буря и тя попречва на атиняните да съберат телата на загиналите. Връщайки се в Пирея, шестимата стратези, които са спечелили тази битка, са изправени на съд в Атина, заради това. Тълпата е екзалтирана и желае сурово наказание. Шестимата стратези са екзекутирани, а обвинението е: "небрежност". Така Атина, демокрацията и еклесията, народното събрание, обезглавява победителите си с такава лекота, непозната дотогава в историята. Никой няма право на защита.

Демокрацията се е самозабравила. Отнето е правото на защита.

Демокрацията си е направила харакири. Народът е поддаден на емоции, присъщи на отделни членове и луди глави. Но заразата е явно била твърде силна и тези емоции са се предали на хиляди граждани. След време, гражданите се разкайват и изправят пред съд онези, които са ги подвели да вземат такова решение. Но вече е твърде късно. Най-опитните предводители са мъртви, вместо наградени. Всички виждат какво може да се случи с всеки, направил и най-малкото неизпълнение на даден закон и всички стават предпазливи. Твърде предпазливи. Инициативата е загубена. Безвръзвратно. Командването на войската преминава в ръцете на ПРЕДПАЗЛИВИ хора, а не на ТАЛАНТЛИВИ. Погубени са онези, които могат да ПОЛЕЖДАВАТ. Остават приспособимите.



Какво следва?

Водачът на спартанците е Лисандър. Описват го като всичко друго, но не и като чист спартанец. В него има нещо, което отсъства при останалите спартанци - хитрост. С парите на Персия, той построява флот и с него блокира Хелеспонта. А оттам идва житото за Атина. Атиняните изпращат голям флот срещу Лисандър.

В битката при Егоспотами, до Проливите, спартанците и техните съюзници надхитрят атиняните. Морските вълци от Атина биват победени, заради лоша организация и дисциплина. Атина вече никога няма да възвърне блясъка си, независимо от временното възстановяване 30 години след поражението. Следват пораженията при Херонея от македонците - 338 г.пр.н.е. и през 261г. отново от македонците, въпреки, че Атина и Спарта са били съюзници в тази война. През 146г. пр.н.е. Атина пада под властта на Рим.

Алчността е качество, присъщо както на личността, така и на народа.

Да прощаваш е качество, което е особено важно, когато съдиш победителите. Историята учи. След време приказката:"Победителите не ги съдят" ще стане основа за морален ориентир през онези времена, независимо от жестокостите, които са извършили. 

Да се съобразяваш с истината и фактите. Атиняните не са повярвали на Алкавиад, виден атинянин и бивш стратег на Атина, но осъден на смърт от тях. Та същият този Алкавиад е предупредил атиняните, за грешките, които допускат, но никой не му е обърнал внимание, не защото не е бил прав, а защото е бил осъден. Репутацията на предател има сериозно влияние в оценката на дейността на дадена личност. Алкавиад е служил на Атина като стратег, но е загубил доверието и се е наложило да бяга от града. Дори е бил на спартанска страна и е водил преговори с персите, в ущърб на Атина. Истината е дремела, докато гордостта и егото са работили усърдно във вреда на атиняните. Това доказва, че човек е направен от плът и кръв, а не от камък и че е човешко да се греши. Отсъждането във вреда на някой обаче, без да се вземат предвид заслугите му, не е справедливост в най-общия смисъл на тази дума. То е проява на крайност, която нарушава баланса в природата и човешкото общество и може да доведе до много тежки последици цялото общество, както е станало и с Атина.

Влиянието на отделни личности върху тълпата. Рекламата трябва да бъде забранена. Всеки депутат трябва да гласува според разбиранията си. Еклесията на Атина е била шумна сбирщина от свободни граждани и всеки е влияел на всеки, за вземането на конкретно решение. Така е при хората. Съзнанието е манипулируемо. Дебатите са излишни. Нека всеки да гласува по съвест, а не по нареждане или чрез влияние. Швейцарците са пример в това отношение. В самата Конституция там е залегнало правилото, че депутатите гласуват "без инструкции", тоест по съвест.

Та има какво да се научи от историята.

Вижте горе текста. Какво води след себе си една такава политика? Народът става прекалено предпазлив и започва да води живот, като се вторачва в това, да не извършва дребни нарушения. В същото време моралът е на ниво нула. Краде се с милиарди и то напълно законно. Кое е по-доброто, вие преценете.

...единият осъден на смърт, другият изгонен от Атина. Никой на никого не е прощавал и най-малката грешка. Който не е заемал висок пост, само той не е бил наказван или изгонен от града. При такава политика, желаещите да станат стратези не са били толкова много.