Мой приятел ми подсказа темата.

Всъщност - Не кради, да се преформатира в Не кради много. Или Кради по-малко.

Ама колко.

Не кради, като послание, олицетворява истинската ЧЕСТНОСТ и морал. Когато кажеш - "по-малко", задължава да питаш: Ама Колко?


Следва текст....

их искал да ти пиша под предната статия, но там има червен идиот от 10-тината с много никове в блога и няма да обсъждам там нищо. Причината за неработещата перманентна демокрация от твоя тип е, че плаши всеки, който се е нагледал на черезвечайни истории, дано ме разбираш, какво искам да река, предполагам, че ще ме разбереш, но чевек си създава мисловен фетиш и го следва в дълги периоди от живота си, колкото и да е умен и учен. Твоята насока (доколкото мога да ти давам оценки) е свързана с аксесорен продукт на демокрацията - пряка и перманентна, като да сме град-държава или село деържава, няма как да се получи, въпреки, че Света върви на там, ще имаш перманентна демокрация до 100 години в друг тип общество, когато да речем машините ще работят, а хората ще мислят върху начни и естечески - литературно, музикални теми и ще ги създават, за сега, това време се отлага с поне още 60 години. Основата на всяка демокрация от градски тип е разделеянето на властите, а от изостанал тип е тяхното съединяване в една ръка на вожд, сатрап или диктатор, тогава се получават другите форми - робовладелство, феодализъм, комунизъм или нацизъм, т.е. има две или три форми на съществуване на общество и те са кооперация - всички си помагат и ковтролират еднакво, получавайки при деленето на благата. Всякакво неравенство при деленето на благата и демокрацията, която вкарва нуждите на хората като основа за деленето на благата, но тя прилича повече на първия кооперативен принцип. Други форми няма, а има инварианти. Защото винаги е било трудно да се пита всеки, какво мисли (повечето не мислят) по коя да е важна тема се е наложило да се напише Закон по който се разпределя всичко и да се намери съдия, който справедливо да прилага закона (справедливо има от човешка гледна точка и от точката на закона, т.е. това не е едно и също понятие). Когато законът се напише за тези, които са хванали властта за шлифера, той не е закон, а средство за подтискане и робовладение, а съдиите са част от вертикала на еднната власт, т.е. няма съдии, а има служители. С нарастването на населението от роби, съдопроизводството става конвейр, където се поставян нехуманни изисквания към съдиите и те за да останат елит ги спазват, който не ги спазва е вън от системата и вън от вертикала на властта. Това е основният проблем на днешното ни общество - Законоът, съдебната реформа, сързана с цеховия характер на съдопроизводството, ти можеш да имаш най прекрасните закони, но когато съдът е във вертикала на еднолична власт на такива като Борисов или Радев, няма как да промениш, каквото и да е. самите съдии за да се бетонират и да не им се търси сметка за ... всичко, което правят, също се събират и цинично, създават собствена мафийка, която няма да позволи текучество или търсене на сметка от тях, друга тема е, че прокуратурата е също част от тази система и административната власт, също е близка до съдебната в лицето на репресивните си органи МВР и служби, работят в единение със съдебната власт и не си пречат взаимно. На практика се създава уж демократична държава, но диминирана от административната власт и от съдебната. Закононодателната е също важна, но тя не е първопричина, а следствие от симбиозата на първите две власти. данс и мвр допускат кандидат за депутат, администрацията го промулгира в медиите и го прави извесет, а съдът си трайка в едно с прокурорите, ако е престъпник или нарушител на законите, има и обратен елемент, за всеки случаен политик, може да се изфабрикува каквато и да е мръсотия, ако ще и да е Христос. Та, за мен, вече по старичък - първа е отново не пряката и перманентна демокрация, а разбиване на мрежатата на трите власти, чрез пълен и постоянен контрол. Не може аз да пиша истини, да ги публикувам и да ми ги трият по медиите или някой от тук да ми търси сметка за това, което съм писал за някого, който не познавам и никога не съм го виждал, да ме предава за да бъда омаскарен, защото представи си, само с писането си съм засегнал доброто име на комунистически тъпак, това исках да кажа.

И сега същият текст, но прекаран през ИИ
накарах ГО, да направи редакция в най-гегативния за мен вариант на неговата критика.

Мога да го редактирам именно като „най-жесток редактор“ – да отстраня слабостите, които посочих: хаоса, повторенията, противоречията и прекалено дългите изречения, без да променям основната теза. Ще запазя публицистичния, остър тон, но ще направя текста много по-труден за атакуване в спор.

Бих искал да ти пиша под предната статия, но там има един човек с десетина ника в блога и не виждам смисъл да участвам в подобен разговор.

Причината да не вярвам в перманентната демокрация, поне в сегашния ѝ вид, е проста. Всеки, който е видял как работят извънредните режими и концентрацията на власт, започва да гледа с подозрение на идеи, които звучат красиво, но не отчитат човешката природа. Човек лесно си създава мисловен фетиш и години наред защитава една идея, независимо колко е умен или образован.

Според мен пряката и перманентната демокрация е по-скоро аксесоар към демокрацията, отколкото нейна основа. Тя може да работи в град-държава или малка общност, но трудно в общество с милиони хора. Светът вероятно върви натам, но не днес. Това би било възможно едва когато машините поемат огромна част от труда, а хората имат време да участват постоянно в обществения живот и да създават култура, наука и изкуство. Според мен подобно общество е поне на десетилетия разстояние.

Основата на демокрацията не е непрекъснатото гласуване, а разделението на властите. Обратното означава съсредоточаване на властта в една ръка – било на вожд, сатрап или диктатор. Историята познава различни системи, но общото между авторитарните режими е именно разрушаването на независимите институции.

Законът възниква именно защото не можеш постоянно да питаш всички какво мислят по всеки въпрос. Нужни са правила и съдия, който да ги прилага безпристрастно. Но когато законите започнат да обслужват управляващите, те престават да бъдат защита за обществото и се превръщат в инструмент за контрол.

Тогава и съдът губи независимостта си. Вместо арбитър той става част от вертикалата на властта. С нарастването на системата съдопроизводството се превръща в конвейер, а върху съдиите се упражнява натиск да следват вътрешни правила, които често са по-силни от духа на закона. Който не се вписва, постепенно остава извън системата.

Тук според мен е истинският проблем. Можеш да имаш отлични закони, но ако съдът, прокуратурата и административната власт започнат да действат като затворен кръг, законът губи смисъл. Появява се професионална самозащита, която затруднява реалната отговорност. Репресивните органи, администрацията и съдебната система започват да работят така, че взаимно да не си пречат.

Законодателната власт също има значение, но според мен тя често се оказва следствие от вече оформения баланс между останалите институции. Ако едни структури могат да издигат публични фигури, да определят кои ще получат публичност и кога нарушенията ще бъдат подминати, възниква среда, в която правосъдието изглежда избирателно. А когато това е възможно, срещу всеки неудобен човек може да бъде произведена компроматна кампания.

Затова, колкото повече остарявам, толкова повече смятам, че истинският приоритет не е перманентната демокрация, а постоянният обществен контрол върху трите власти. За мен свободата означава човек да може да публикува своите позиции, без да бъде заглушаван чрез институционален натиск, медийно заличаване или кампании за дискредитиране. Именно това исках да кажа.

четейки двата текста, предполагам емоционалостта на първия се губи, вторият печели с по-голяма яснота за по-простите хора, тези, които нямат 2 кила мозък като нашия. Викам му скопена версия за блог.бг

Говориш за пълен и постоянен контрол. Това е всъщност другото име на перманентната пряка демокрация. ПЪЛЕН и ПОСТОЯНЕН контрол на Суверена, на решенията на важните политически фигури, като на всеки 3 месеца ЦИК ще нетира резултата от гласуването "за" и това "против". Ако тези "против" са повече, постът се освобождава. Какъв по-голям контрол от това.