В предишни постинги писах, че държавата плаща за образованието на студентите. Както в Швеция, например или в Дания или в Шотландия. Няма или почти няма такси. Плащат се само разходите за живот за време на следването. Как стоят нещата в България обаче? Защо произвеждаме нискокачествен продукт в сферата на образованието? Същият парадокс като и в държавната администрация - шведите и датчаните имат също толкова хора на държавна заплата, както и у нас в България. Само че там администрацията работи, за разлика от нас. По същата логика и безплатното висше образование там работи за разлика от това у нас. Показателен пример в това отношение е наличието на университети от тези страни в топ 100 на света или в топ 200. За разлика от нашите безплатни университети. Ако кажем, че парите на шведската или шотландската маса от данъкоплатци не са отишли на вятъра, което се потвърждава от класациите, какво става с нашите пари - парите на българските данъкоплатци. Те не дават такъв резултат.

Затова ето и предложението ми:

1. От всички приети студенти по държавна поръчка, държавата да поеме на 100 процента таксите за обучение на всички приети студенти, но след оценките от първия семестър, да поеме напълно само разноските на тези, които са постигнали много добър успех - над 4.50, да им даде стипендия, която да покрива таксите за обучение, заради качествено свършената работа. На всички, които не са се подготвили достатъчно сериозно за изпитите ще им се отнемат правата да ползват държавни средства. Нека сами да си плащат таксите за обучение. Държавата ни не може да си позволи да поема разходите за обучение на хора, които се отнасят несериозно към учебния процес. Само така ще покаже пред нас, данъкоплатците, че някой мисли ефективно за разходването на парите ни.
2. Знае се, че в университетите се проявява субективизъм при оценяването на студентите. Възможно е да се появи и "пазар" за купуване и продаване на по-високи оценки, който може да спести плащането на такси от страна на студентите. За да се избегнат тези моменти, трябва до минимум да се намали субективността при поставянето на оценките. 

Преди години бях на курс в САЩ, където всички ние бяхме разделени в различни отбори, които трябваше да използват компютърни симулации за постигането на най-рационални решения, във връзка с инвестициите в ценни книжа и управлението на инвестиционни портфейли. Самата софтуерна система беше така програмирана, че генерира толкова много въпроси и отговори, че изключва възможността, някой от преподавателите, които са участвали в задаването на критериите да може да предаде верните отговори на студентите. Когато има 3000 верни отговора в един тест, дори и да назубриш 20-30 процента от тях си е постижение. Ролята на преподавателите е в това да участват в създаването и развиването на тези базисни критерии, които да служат като фундамент в софтуерните програми. Тогава окончателно ще отпадне практиката да се вземат изпити срещу пари, услуги, стоки или секс, каквато практика е имало и има в българските университети. Ние данъкоплатците ще бъдем сигурни, че нашите пари ще отиват само при тези, които са отишли в университетите да изучават съответните науки, а не да си убиват времето в баровете и дискотеките. Така и повече ще се цени от студентите и времето, което прекарват в университетите и се надявам сегашните 5-10% от общия брой на студентите, които яко се напъват да учат да станат примерно 20-30%, което си е голям успех.

Сега, в качеството си на работодател на практика нямам случай на тест за кандидатстване за работа да се яви човек, направо от университета, който да покрива повече от 20 % от критериите за работа. В университетите много малко се набляга на информационните технологии за управление на данни, на изучаването на език, на теорията за комуникации, на науката за презентация на информация и т.н.
Всичко това започва да се учи от първия ден на постъпване във фирмата. Обикновено младите хора, на въпроса къде си учил обработка на данни, текстообработка или работа в Интернет, отговарят, че имат собствено ПС и "щракат" на него вечер или в свободните дни. Само си представете - бизнесът има нужда от това, служителят да може да борави с офис техниката - мен по-малко ме интересува дали служителят знае с големи подробности основните положения на икономическата теория на Шумпетер, отколкото да може да работи добре на компютър и да ми поддържа кореспонденцията с чужбина и да не ми се налага постоянна корекция на тази кореспонденция.
Да, в съботата или в неделята можем да си поговорим и за Австрийската школа и за методите на математическо моделиране на потребителското търсене на стоки за бита, например, но това е за почивното дело. Не ми е приятно да го казвам, ама сега българските университети в областта на икономиката, финансите и бизнес администрацията произвеждат кадри, които имат познания, които да реализират преди всичко в свободното време. Само си представете, как преподаватели, които никога в живота си не са управлявали хора, нито са плащали заплати, ще водят лекции за бизнес администрация. Това, което съм видял в практиката не съм го чел в нито един от учебниците по управление. Не напразно книгите на Джак Уелч или други като него, които са управлявали корпорации с десетки хиляди служители струват повече от университетските учебници. Мислите ли, че Уелч ще чете лекции по за 5 лева на час, така както е в българските университети. Именно заради това трябва да се помисли малко по малко да се увеличават финансовите възможности на университетите, като се събират такси от по-слабите студенти, за да може учебната програма да се дообогатява с преподаватели с голям и успешен практически стаж.

И все пак, крачка по крачка. Първо държавата да плаща таксите само на много добрите студенти, второ, да се форматизира оценката през първия семестър, така, че да се намали до минимум субективния фактор и чак на трето място да мислим за рационализиране на това, което държавата трябва да изисква от университетите, защото то не може да се различава от това, което изисква бизнеса. Иначе стреляме във въздуха и само вдигаме шум.
 

"отколкото да може да работи добре на компютър и да ми поддържа кореспонденцията с чужбина и да не ми се налага постоянна корекция на тази кореспонденция."
е секретарска работа. Не Ви трябва никакъв икономист. Можете спокойно да минете с човек със средно образование, който е виждал компютър и (ако контактувате с чужди фирми) поназнайва чужд език. А ако задължително Ви трябва икономист за секретарка, моля вземете някого от частен ВУЗ. Там студентите си плащат и, следователно, по Вашите разбирания, са мотивирани да учат, там има материална база, щастливи преподаватели и т.н. И накрая, моля отговорете: Защо не назначавате хора завършили в чужбина? Не, риторичен въпрос е. Няма да се върнат тук, за да им подхвърли някой като Вас жълти стотинки и да ги осигурява на 240лв., да има хипер-изисквания към тяхното образование, опит и т.н., и в крайна сметка да ги кара да изпълняват секретарски функции. Ами те милите нали заради такива като Вас са избягали на първо място.

1. Бих приел Вашите забележки, ако сте работодател - но Вие не сте и не знаете какво значи това;
2. Да ми казвате, че човек който може да работи на компютър и да поддържа кореспонденцията с чужбина е секретарска работа е толкова тъпо изказване, че ще го оставя без коментар;
3. Да пишете в коментар, че аз осигурявам работниците си на 240 лева си е чиста лъжа от Ваша страна. МОЛЯ ВИ, ЗАПОВЯДАЙТЕ В МОЯ ОФИС И ЩЕ ВИ ПОКАЖА СЧЕТОВОДНИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА ТОВА, НА КАКВА СУМА ОСИГУРЯВАМ ПЕРСОНАЛА, СЪЩО ТАКА И МОЖЕТЕ ДА ГОВОРИТЕ С ВСЕКИ СЛУЖИТЕЛ, ДАЛИ ИМА РАЗЛИКА МЕЖДУ СУМАТА, КОЯТО ПОЛУЧАВА И СУМАТА НА КОЯТО Е ОСИГУРЯВАН - НО СЛЕД ТОВА, АКО ИМАТЕ НЯКАКВА ОСТАТЪЧНА ДОБЛЕСТ В СЕБЕ СИ, ИСКАМ ДА НАПИШЕТЕ В ДОПЪЛНИТЕЛЕН КОМЕНТАР, ЧЕ ТОВА, КОЕТО СТЕ НАПИСАЛИ Е ЛЪЖА И Е ПЛОД НА ВАШАТА НЕРЕАЛИЗИРАНА МЕЧТА В ЖИВОТА, ЧЕ ПО ЕНЕРЦИЯ, КАКТО ЧЕСТО СЕ СЛУЧВА В БЪЛГАРИЯ СИ ТРОПАТЕ ПЪРВО С ОНАЗИ СИ РАБОТА И ПОСЛЕ РАЗСЪЖДАВАТЕ ВЪРХУ ТОВА, КОЕТО СТЕ КАЗАЛИ, АКО ИЗОБЩО МОЖЕТЕ ДА РАЗСЪЖДАВАТЕ. Телефонът ми е 0 887 667 337 и Ви го давам, въпреки, че според мен не заслужавате този жест. И между впрочем, след като сте куражлия, донесете ми справка какви данъци плащате на тази държава и аз ще ви покажа какви плащам аз. И ето още едно предизвикателство - ще ви плащам по 5000 лева на месец, ако можете да продавате софтуерни продукти на моите клиенти. И то чисти пари, данъците и всички вноски ще бъдат за сметка на фирмата. Ще Ви осигуря и личен автомобил за сметка на фирмата и ще Ви плащам всички сметки, които ми представите като логични, за извършването на вашата дейност. Ще Ви плащам два пъти повече от заплатата на Премиера на РБългария. И за ваше сведение във фирмата има служители чужденци именно заради това, че такива като Вас в тази държава са твърде много - дърдорковци, недоволни, хора с ограничени възможности за работа, които компенсират всичко това с приказки, които изпреварват мисловните процеси.

но сега като си чета поста - ядосва (втората му част най-вече). Моля за извинение за 240те лв. Вие явно не сте от тези, които имат високи претенции за малко пари. Може би сте единствен. Но пък с такива нагласи, няма шанс останалите да станат почтенни като Вас: "че такива като Вас в тази държава са твърде много - дърдорковци, недоволни, хора с ограничени възможности за работа, които компенсират всичко това с приказки, които изпреварват мисловните процеси". НЯМАХ ПРЕДВИД ВАШАТА ФИРМА КОНКРЕТНО. ПРЕДИ ВИЕ ДА КАЖЕТЕ, НЯМАХ ПРЕДСТАВА С КАКВО СЕ ЗАНИМАВА. ПРОСТО ОТ ТОВА, КОЕТО СТЕ НАПИСАЛИ ИЗЛИЗА, ЧЕ СТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЕ! МОЛЯ ЗА ИЗВИНЕНИЕ! ХУБАВ ДЕН ВИ ЖЕЛАЯ:)

Надявам се да не Ви наруших съня с недообмисления си първи коментар!