Представете си, отивате на мач или на някакво представление. Отивате да гледате и НЕ УЧАСТВАТЕ. Не стига друго, ами и ПЛАЩАТЕ, за да си изгубите ценното време и да видите, че другите са по-щастливи от вас.

Отивате в училище и се оставяте в ръцете на даскалите. Те горките имат нужда от обучение и възпитание, а ние разчитаме да възпитан и образоват децата ни. Няма критичност, никой не поставя под съмнение порочната ни образователна система, която губи времето на децата ни и ги научава да бъдат добри потребители, а не да бъдат свободни граждани на тази страна.

Отивате в болницата и се оставяте докторът да се "грижи" за вас. Но дълбоко подсъзнателно знаете, че той няма да се грижи за вас. Просто ще се погрижи да ви вземе парите за някакви илачи, които не са никакви илачи. И дано не се стигне до оперативна намеса, чак тогава някой истински ще се погрижи да ви отдалечи от проблема и тогава истински ще се отдалечите от парите си.

Държавата ви краде, а вие приемате това за естествено. Малко мъркате, но разчитате на нейните "грижи" и особено на тази, когато чрез законодателен акт ви изхвърлят от производствения живот и ви отреждат мястото на човека, който чака смъртта, като избавление от живота. Чакате някой да ви издържа, нещо така "да капе", вместо да вземете живота си в свои ръце. И винаги имате опрадвание, да не направите нещо повече, отколокото правите сега. Защото е по-удобно, по-лесно, не изисква много усилия. Вживявате се в ролята си на зрител и това започва да ви харесва, също като бобецът и лука в поемата на Ботев...А той тръгнал живота си да дава за свободата на същия този народ.

Поверявате парите си на конкретен магазин и не се интересувате - кой е собственикът, защо трябва да си дам парите точно на него, какво прави за обществото освен, че продава стока и т.н. и т.н.

Отивате в банка - същата работа.

Отивате на бензиностанцията - същата работа.

НЕ СИ ЗАДАВАМЕ ВЪПРОСИ И НЕ ТЪРСИМ ОТГОВОРИ.

ЗАЩОТО СМЕ ЗРИТЕЛИ.

Всеки ден гледаме поредното шоу на измислените кукловоди, на които целта им е да ни отвлекат от истинските проблеми и да ни вземат и малкото останали ни пари. И ние им ги даваме доброволно и с усмивка. Е това няма как да го нарека по друг начин, освен идиотски алтруизъм.  Отново сме зрители. И не ни пука много изглежда, че друг определя живота ни и че нямаме съществен контрол върху него.

ЗАЩОТО СМЕ ЗРИТЕЛИ.

Време е малко по малко да ставаме повече УЧАСТНИЦИ, отколкото ЗРИТЕЛИ. Само тогава ще можем да изживеем пълноценно живота си.

Следва текст.