Точно такава е историята в нашите отношения - данъкоплатец - държава. Данъкоплатецът има само задължения - задължения за плаща - един куп данъци, осигуровки и вноски.

Няма права да поиска от държавата информация как харчи парите му, а да не кажем, да поиска нещо повече от информация.


И ако се опита да скрие нещо от държавата, защото вижда, че тя краде парите му и ги използва за цели, които са в противоречие с разбирането на данъкоплатеца затова, как трябва да се харчат парите му, той става престъпник.

Крадецът в нашия случай е държавата. Този крадец може да ти влезе в дома, да ти бръкне по сметките и да вземе толкова, колкото той сметне за необходимо. Остава ти толкова, колкото да не умреш от глад. И го прави насила. Без да те пита, без поне от куртоазия да ти поиска мнението. Просто го прави. С пистолет, опрян на главата. Крадецът не те убива окончателно, а постепенно. Знае, че ако те утрепе, утре няма да има от кого да вземе. Крадецът е хитър. И всички права са в негова полза. А задълженията са твоя грижа. Крадецът няма задължения. Има само права. Крадецът не може да пострада. За него няма нито полиция, нито съд и присъди, нито затвори. Но за теб има.



ЗАТОВА НЕЩАТА В ТАЗИ СТРАНА НЕ ВЪРВЯТ НА ДОБРЕ. ЗАЩОТО КРАДЕЦЪТ ИМА ПРАВО ДА ТЕ ОСЪДИ, ЗАЩОТО СИ СКРИЛ ОТ НЕГО ПАРИТЕ СИ.