Основната работа тук е на държавата. И тя отново и отново не си върши работата както трябва.


Наистина в САЩ и други страни има закони, които позволяват на физическото лице да обявява фалит и да запази изцяло или частично основното си жилище от мераците на банкерите. Там държавата се грижи затова, да се осигури възможност на частните лица да продължават да извършват плащания и те да не пострадат в голяма степен заради необходимостта да се покриват кредитите.


Но какво е известно на всички, безплатен обяд няма. Банкерите са принудени да увеличат лихвените нива по кредитите и да намалят лихвените нива по депозитите, за да компенсират рисковете, които трябва да покрият заради закона за фалита на частните лица. Федералният резерв пък ще бъде принуден да увеличава паричната маса чрез предлагане на рефинансиране срещу ниски лихви, само и само да увеличава потребителското търсене.


Не е ли по-добре да се погледне проблема от друг ъгъл. ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ МИСЛИ ЗА ФАЛИТ НА ДЛЪЖНИКА? НЕ МОЖЕ ЛИ ДА СЕ НАПРАВИ ТАКА ЗАКОНА, ЧЕ ДЛЪЖНИКЪТ ДА УЧАСТВА СЪРАЗМЕРНО С КРЕДИТОРА ПРИ ЗАКУПУВАНЕТО НА ЖИЛИЩЕ ИЛИ ИЗОБЩО В КРЕДИТИРАНЕТО НА ОПРЕДЕЛЕНО МЕРОПРИЯТИЕ?


Какво означава това.

1. Първо кредитния пазар, особено у нас е монополизиран от страна на БНБ. Достъпът до този пазар от чужди играчи е силно ограничен, което осигурява съществуването на сегашните банки в една благоприятна непазарна и държавно регулирана среда. И въпреки всичко, пак се намират глупаци алчни банкери и гадни политици, които искат парче от банковата торта, които да разсипят един добър бизнес и да набутат с плащане или държавния бюджет или фондът за гарантиране на депозитите, а в крайна сметка депозантите и данъкоплатците, които трябва да покрият золумите им;
2. Банкерите имат сега излишъци от пари, но нямат добри проекти. Изхождайки от това състояние на пазара /доколкото това е пазар/, банкерите са склонни да предоставят все нови и нови кредити и да увеличават дела на кредитите на граждани, които да компенсират намалените потребности за кредитиране от фирмите. Най-популярния кредит е кредитът за закупуване на жилище. Ако банката покрие по-голямата част от покупката на жилище с кредит или цялостната покупка на жилището с кредит, тя рискува при евентуална невъзможност на кредитополучателя да си плаща по кредита, рискува дали ще може да продаде жилището, така, че да си върне кредита с лихвите. Докато преди 7 години кредитите за закупуване на жилища имаха голям риск, заради високите нива на цените, то сега като че ли банките по-малко рискуват при кредитиране на 100% от цената на жилищата, защото едно е да вземеш в залог едно жилище при 500 евро цена на квадратен метър, а друго е при нива над 1200 евро, както беше преди 7 години. Но дали и това е решението, защото преди 7 години пари се правеха "по-лесно". Значи пак има риск, защото пазарът както се казва е "умрял";
3. Какво да правят в такъв случай банкерите. Те имат нужда от постоянно увеличение на активите и на приходите и намаление на разходите, за да удовлетворят очакванията на собствениците за все по-високи нива на доходност. За да се постигне това, банкерите имат нужда от това да раздават все повече и повече кредити. Дали икономиката има нужда от това? Тук е въпрос и на психология. БАНКЕРИТЕ ИМАТ СМЕТКА ДА СЪЗДАДАТ УСЕЩАНЕ В ХОРАТА ЗА БЕЗМЕТЕЖНОСТ И БЕЗПРОБЛЕМНОСТ В ТОВА ДА ПОЛЗВАТ СЕГА БЛАГА, А ДА ПЛАЩАТ СЛЕД ВРЕМЕ. И ВСЕКИ РАЗБИРА КОЛКО ОПАСНО Е ТОВА, КОГАТО ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ СПРАТ И БАНКАТА НАПРАВИ КРЕДИТА ПРЕДСРОЧНО ИЗИСКУЕМ. Товава разбираме, че са ни изиграли. Подлъгали сме се по "лесното" и сме се "набутали" здраво в батака.
4. Ролята на държавния регулатор е да ОГРАНИЧИ В ГОЛЯМА СТЕПЕН АЛЧНОСТТА НА БАНКЕРИТЕ И ГЛУПОСТТА НА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ. КАКТО СЕ КАЗВА, МНОГО ДОБРО НЕ Е НА ДОБРО, ТАКА И РЪСТЪТ НА КРЕДИТИТЕ СЪЩО НЕ Е НА ДОБРО. ЗДРАВОСЛОВНО Е РЪСТЪТ НА КРЕДИТА ДА СЕ ОБУСЛАВЯ ОТ ВАЖНОТО УСЛОВИЕ, КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ ДА УЧАСТВА СЪС СОБСТВЕНИ СРЕДСТВА ВЪВ ФИНАНСИРАНЕТО НА ПОКУПКАТА НА ЖИЛИЩЕ ИЛИ КОЛА. АКО ТОЙ УЧАСТВА С 50% ОТ ЦЕНАТА, ТО И НА БАНКЕРИТЕ ЩЕ ИМ БЪДЕ ПО-ЛЕСНО И ПО-МАЛКО РИСКОВО, А СЪЩО ТАКА ТОВА ЩЕ СЕ ОТРАЗИ И НА ЦЯЛАТА ИКОНОМИЧЕСКА СИСТЕМА, В ПОСОКА НА НАМАЛЯВАНЕ НА ОБЩИЯТ ИКОНОМИЧЕСКИ РИСК. НО ЗА ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ ТОВА, ТРЯБВА ДА ОТИДЕМ КЪМ РАЗБИРАНЕТО ЗА ЗДРАВОСЛОВНИЯ РЪСТ И ДА ЗАБРАВИМ СЛАДКИТЕ ОБЕЩАНИЯ, ЧЕ НЯМА ДА ИМА ПРОБЛЕМИ АКО ЯДЕМ СЕГА, А ПЛАЩАМЕ СЛЕД ГОДИНИ, ОБРАЗНО КАЗАНО. НЯМА КАК ДА ПРЕХВЪРЛИМ НА БАНКИТЕ ЦЕЛИЯТ РИСК, А НИЕ, КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ ДА НЕ УЧАСТВАМЕ В ТОВА ОБЩО МЕРОПРИЯТИЕ - ПОКУПКАТА НА ЖИЛИЩЕ С ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАДЕЛЕНИ ПАРИ.
5. Има и още един деликатен момент. Според нашето законодателство, вземането на единственото жилище от страна на банката, заради невърнат кредит е доста спорен въпрос и в немалко случаи, банката не успява да вземе жилището като обезпечение на кредита. Да определим като законно безапелационното право на банката да се обезпечи само тогава, когато става дума за допълнително жилище или за имот, който не е крайно необходим на едно семейство, на практика ни изпраща в едни други икономически измерения, които дай боже да настанат в нашата страна след няколко десетилетия. Това ще бъде време на по-голямо материално богатство на българските граждани, които в такъв случай ще искат да притежават и ще могат да притежават с помощта и на банковия кредит имоти, които надхвърлят елементарните нужди. НО ТОВА ОТНОВО ОЗНАЧАВА ОГРАНИЧАВАНЕ НА КРЕДИТИРАНЕТО КАТО ОСНОВНА БАНКОВА ДЕЙНОСТ. ВСЪЩНОСТ, НИЕ НИКОГА НЕ СМЕ ДИСКУТИРАЛИ В КАКВА СТЕПЕН ИМАМЕ НУЖДА ОТ ТОЛКОВА МНОГО КРЕДИТ ЗА ИКОНОМИКАТА - КАКТО ЗА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА, ТАКА И ЗА ФИРМИТЕ. ВИНАГИ ДИСКУСИИТЕ СА БИЛИ ЗАТОВА ДАЛИ ИМАМЕ НУЖДА ОТ ТОЛКОВА БАНКИ, НО НИКОГА НЕ СМЕ ДИСКУТИРАЛИ ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ТОЛКОВА ВИСОКИ НИВА НА КРЕДИТИРАНЕ. ТОВА ДА ДАВАМЕ ЗА ПРИМЕР ЗАПАДНИТЕ СТРАНИ, ЧЕ ТАМ НАСЕЛЕНИЕТО НАПРИМЕР БИЛО 3 ПЪТИ ПО-ЗАДЛЪЖНЯЛО ОТ НАШЕТО НАСЕЛЕНИЕ НЕ НИ ВЪРШИ РАБОТА, ЗАЩОТО БЪЛГАРИТЕ И СЕГА НЕ МОГАТ ДА СИ ПЛАЩАТ КРЕДИТИТЕ, А КАКВО ОСТАВА ДА ВЗЕМАТ И ОЩЕ КРЕДИТИ ПРИ ТАЗИ НЕРАБОТЕЩА ИКОНОМИКА. НЕОБСЛУЖВАНИТЕ КРЕДИТИ СА НАДМИНАЛИ ОТДАВНА ГРАНИЦАТА ОТ 30% ОТ КРЕДИТНИЯ ПОРТФЕЙЛ И САМО МАГИИТЕ НА СЧЕТОВОДИТЕЛИ И ИКОНОМИСТИ В БАНКИТЕ ПОМАГАТ ДА НЕ СЕ ПОКАЖАТ ИСТИНСКИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ПОНЯТИЕТО "ПРОБЛЕМНИ" КРЕДИТИ. ПОСТОЯННОТО ПРЕДОГОВАРЯНЕ И НАМИРАНЕТО НА ДРУГИ СПОСОБИ ЗА ОБРАЗНО КАЗАНО "СПАСЯВАНЕ" НА КРЕДИТИТЕ, ДА НЕ ИЗПАДНАТ В ПО-ЛОША КАТЕГОРИЯ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗАТОВА, ЧЕ НЕ БИВА МНОГО ДА СЕ ДОВЕРЯВАМЕ НА ОФИЦИАЛНАТА СТАТИСТИКА, ЗАЩОТО ПОСЛЕДНАТА БАНКА, КОЯТО ФАЛИРА В БГ ПОКАЗВАШЕ ЛОШИ КРЕДИТИ С ПЪТИ ПО-МАЛКО ОТ СРЕДНОТО ЗА БАНКОВАТА СИСТЕМА.
6. НАКРАТКО - НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ПРАВИ ЗАКОН ЗА ФАЛИТА НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА. ДОСТАТЪЧНО Е ДА СЕ НАПРАВИ ЕДИН ЦЕНТРАЛЕН РЕГИСТЪР НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА И ДА СЕ ВЪВЕДЕ РЕЙТИНГОВА СИСТЕМА ЗА ТЯХ. АКО РЕЙТИНГЪТ НА ОПРЕДЕЛЕНОТО ЛИЦЕ И НИСЪК, НАЗДОРЪТ ДА ПРОВИЗИРА ВСЕКИ КРЕДИТ НА ТОВА ЛИЦЕ В БАНКИТЕ И ПО ТОЗИ НАЧИН ЩЕ НАКАРА БАНКИТЕ ДА ЗАДЕЛЯТ ДОПЪЛНИТЕЛНО ПРОВИЗИИ, ЗА ДА ОБЕЗПЕЧАТ РИСКОВЕТЕ. ТОВА ЩЕ ОХЛАДИ ТЕХНИТЕ МЕРАЦИ ДА КРЕДИТИРАТ ТАКИВА ЛИЦА, А ОТ ДРУГА СТРАНА, ЩЕ ИМ СПЕСТЯТ ИЗПАДАНЕТО В НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ. НЕКА ПРИЕМЕМ, ЧЕ ЧАСТНИТЕ ЛИЦА НЕ МОГАТ ДА КОНТРОЛИРАТ АЛЧНОСТТА СИ. ТО АЛЧНОСТТА НЕ МОГАТ ДА Я КОНТРОЛИРАТ ГОЛЕМИ ИНСТИТУЦИИ КАТО БАНКИТЕ, С ЦЯЛОСТНИТЕ ИМ СИСТЕМИ ЗА КОНТРОЛ НА РИСКОВЕТЕ, А КАКВО ОСТАВА ЗА ЧАСТНИТЕ ЛИЦА. ЗАТОВА НЕКА ОТНОВО ДА ПРИЗОВЕМ ДЪРЖАВАТА ДА СИ СВЪРШИ РАБОТАТА И ДА НАЛОЖИ ТОЗИ КОНТРОЛ, КОЙТО ЩЕ ОБЕЗПЕЧИ ПОЕМАНЕТО САМО НА РАЗУМНИ РИСКОВЕ ОТ СТРАНА НА БАНКИТЕ И ЩЕ СПЕСТИ ОГРОМНИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗХОДИ НА ОБЩЕСТВОТО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА СЪДЕБНИ РАЗХОДИ ПО ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.