Видяхте какво стана с Ирак. Преди години, преди да екзекутират Саддам Хюсеин, той каза, че Близкият изток ще стане арена на хаос и размирици. Е какво се получи? Той позна. И как няма да познае, като той самият държеше Ирак, една държава "произведена" след ВСВ и "изтървана" така да се каже от англичаните, формирайки огромна територия, на която да има буфер между шиитски Иран и сунитска Саудитска Арабия. 

И в един момент, буферът гръмна. Основата на армията на различни мюсюлмански радикали са именно сунитски войници от армията на Саддам или техните деца. Войствени и непримирими. Само си помислете за войната между Иран и Ирак преди повече от 30 години. Тогава на нас не ни даваха кой знае колко информация и никой не ни казваше, как може Ирак да воюва с Иран, когато по-голямата част от населението на Ирак е шиитско, каквото е всъщност и населението на Иран. И въпреки това, войната продължи години, като тогава различните религиозни течения бяха подтискани от комунистическата пропаганда и от реакционните ирански аятоласи.

Сега обаче всичко прозира и се вижда, че религиозните противоречия са толкова големи, че хората не могат да живеят заедно. Те може и да могат, но радикалите, които не са никак малко, не позволяват това да се случи. Затова гражданска война има в Ирак и Сирия, но не и в Иран, където мнозинството са шиити. А там, където има много различни религиозни общности, непримиримостта е съставна част от статуквото. Още повече, ако това статукво по някакъв начин се подклажда отвън - с пари, оръжия или направо с човешка подкрепа от цял свят - от Афганистан, през арабския свят, Руската федерация и Европа.


Затова, всички трябва да разберат - сунитите мразят алеуитите и шиитите. Тези общности не могат да живеят мирно. Нека да "парцелират Сирия и да се оформят граници, каквито очертават тези религиозни общности. Асад да си запази Дамаск и връзката с морето, така наречените "умерени" северняци, сунити, да си направят държава в северната част на Сирия, а ислямистите да вземат източните територии и на север до кюрдите. 

Кюрдите пък е време да си направят собствена държава, защото няма как 25 милионен народ да стои без държава. Искат или не, турците трябва да се примирят с това положение, освен ако не решат да изтребят всички кюрди от лицето на земята. Но сега е 21-ви век и онова, което са правили с арменци и гърци, сега вече е трудно да се направи. Така, разделените религиозни общности нека да си живеят в своя собствен свят и най-после този район да "рахатяса". Същото се отнася и за отношенията между палестинците и евреите. Последните трябва да разберат, че без да отстъпят малко територии на палестинците, ще живеят и в следващите столетия под напрежение е заплаха. Палестинците пък трябва да разберат, че трябва да се съсредоточат като усилия във формиране на институции и да вземат да се образоват и възпитат малко повече, защото само с показване на снимки с калашник в ръка, децата им няма да имат кой знае колко възможности. За да може и в крайна сметка и тази цветуща страна - Ливан, да има някакъв шанс за развитие. Сега там е пълна гмеж и напрежение, защото какви ли не религиозни общности няма и там.

И след всичко това, нека тези народи да правят бизнес и да нямат други допирни точки- било религиозни, културни или нравствено естетически.