Национален исторически музей, гр. София, бившата резиденция Бояна.


Признавам си, за първи път посещавам музея. Водих гости от чужбина, пък и аз използвах случая да се запозная с експонатите.


Няма да коментирам естетическото представяне на експонатите, нито по какъв начин това живковско съоръжение кореспондира със старата и по-новата история на България. Само ще се опитам да дам предложение на уредниците на музея, за неща, които аз констатирах, че е добре да се подобрят:

1. Музеят е направен малко в стил "кармакарашък", като супермаркет. Значително участие имат военните - униформи, оръжия, карти, информация от различни печатни източници и т.н. Попитах къде се намира Самарското знаме или негово копие. Казаха ми, че копие от него има във Военно-историческия музей. Казах си, ето ти проблем - какво е историята, освен сражения, насилие, борба за власт, земя, на един народ срещу друг народ и т.н. Ако от един национален музей се извадят всички артефакти, които засягат воентата част от историята, то какво ще остане - почти нищо. За жалост, разбира се. Пък и някак си повече ни влече, нас мъжете, картечниците, пистолетите и автоматите, отколкото някакви народни носии, кърпи или женски чеизи от незнам си кое време. Та уредниците на музеите в София, трябва наистина да помислят за концепта на НИМ, защото в голяма степен експозициите и експонатите се дублират и като тематика и като предмети с други музеи. Но както и да е.
2. Някак си ми се загуби тематиката в различните зали и е хубаво да има "легенда", която да упъти посетителите, които не са си записали час за придружител, който да ги развежда в музея. Не е лошо да има такива "легенди" на няколко места, защото малко са гората, които биха искали и биха имали възможност да се спрат на цялото това разнообразие от предмети за оглед. Добре е да се помисли и за някаква интерактивна и съвременна форма на представяне на нашата история. Това, което видях, няма никаква разлика от едно представяне, което е било да кажем в 19-ти или 20 век. Някакви експонати, с някакво описание за тях. Вече сме 21-ви век и си личи, че не можем да "продаваме" историята си на чужденците.
3. Хвърлих едно око на организацията в сградата. На входа ни посрещна любезна жена, която ни упъти към Панагюрското златно съкровище или по-скоро към неговото копие. В сравнение с това, което видях при едно посощение в Панагюрище, когато оригиналите бяха там, а така също и начинът на представяне, който е наистина ВПЕЧАТЛЯВАЩ, това, което видях в НИМ в Бояна си беше едно БЛЕДО КОПИЕ на начина на представяне в музея в Панагюрище. Нека още веднъж да го кажа - съкровището беше изложено в една от залите на НИМ, все едно е нещо обикновено, което се среща на всяка крачка. Никаква идея, няма добра реклама. Това за бога струва 1 милиард едро. Хора, какво правите? Така ли изглежда нещо, което струва милиард?
4. Персонал. На няколко пъти ми се наложи да питам за нещо, някого. Първото ми впечатление от обслужващия персонал беше не много добро. Знам, че е трудно да се изберат млади момичета, които да изглеждат като стюардеси, но онова, което видях в музея, си е направо да събереш най-лошо изглеждащото нещо от гледна точка на събирателния образ на българката. Представяте ли си - ние сме нацията, която се гордее, че има най-хубавите жени на света, а си мисля, че за НИМ сме намерили, не знам си откъде - най-грозните. Смачкани отвсякъде, в предпенсионна или пенсионна възраст. Веднага си помислих, дали става дума за някакви връзкарки, както често се случва в България, когато стане дума за работа в обществения сектор или просто заплатите им са толкова невзрачни, че не могат да си позволят да наемат нещо по-представително. Не стига, че не са представителни, да не кажа по-лоша дума, ами и нямат никакви познания за експонатите или за неща, свързани с българската история. А всъщност какво работят тези женици с толкова изстрадал, измършавял вид? Представяте ли си, те били охрана!!! Чистачките в учрежденията имат по-добър вид от тях, без да обиждам чистачките. Попитах ги за някои неща, забравете да ви дадат отговор. В този музей видяхме полска група и някакви туристи с дръпнати очи. Нали разбирате намека? Какво да видят - хем грозни, стари измършавяли лица, изпити от проблеми, застанали като мумии в музея. И най-важното - не знаят какво пазят. Ако бях на тяхното място, щях да чета история, за да съм в час или поне щях да науча коя експозиция къде е и за какво се отнася - поне някаква обща информация. Нищо, нищичко такова. Това е типичният социалистически човек - ден да мине, друг да дойде, хлябът да се изяде. Основна тема на разговор на този човек са битовизмите му и хвалбите за социализма, който му е осигурявал заплата, без да иска нещо кой знае колко в замяна. Роби, видях роби, а не хора. Без достойнство, без осанка, без желания, без стремежи....И тези ходят да гласуват и определят съдбата ми...И да не кажете, че съм негативно настроен и не съм обективен, ще ви дам обратния пример - посетих и Боянската църква. Там ме посрещна достолепна жена на около 60 години, а може би и по-възрастна. Зададох й един въпрос и тя ми отговори изчерпателно и след това ми изнесе цяла лекция за фреските, за различията при изобрязяванията на св. Никола в католическите възприятия и в ортодоксалните, за различни периоди от нашата история и мястото на църквата в тях и т.н. и т.н. Имахме право на 10 минути в църквата, но престоят ни продължи по-дълго, слушайки разпаленото слово на тази госпожа. Пък и нямаше други посетители. Чак като дойде една група чуждестранни туристи, тя приключи с нас. Беше любезна, но сдържана, с осанка и...абе какво повече да кажа - беше супер жената и въздействаше много силно по свой си начин. БРАВО НА НЕЯ.
5. Но да се върнем в НИМ. Излязохме от "тронната зала", където се намира копието на царската корона от времето на Константин Тих и се разходихме по южната площадка на резиденцията. Отвсякъде лъхаше на социализъм и неподдържаност. Личеше си липсата на социалистическо качество на изработката, като се започне от неправилно подредените хлопащи прочки, а някои от тях направо са си бяха наредени върху пръста до шадраваните. А за тях да не казвам, мраморът или камъкът, от който се били изградени, отдавна е позеленял и някак си допълва мрачната атмосфера наоколо и ако не беше прекрасната Витоша, към която искаме или не, погледите ни се оправяха и дърветата наоколо, шадраваните или това, което е останало от тях, щяха да бъдат доста гротескна картина. Да не забравя  - в така наречената тронна зала, където Живков е посрещал по-забележителните си гости, нямаше една плочка, която да не е разместена и която да не издава звук, при преминаването на хората. Смятайте колко отговорно е постъпил строителят, който е редил. Спомних си неволно онази приказка за социализма: "Те ме лъжат, че ми плащат, а аз ги лъжа, че им работя".
6. А ако човек почувства, че има нужда да изпие един чай, кафе, вода или някаква напитка и да съзерцава за известно време природата наоколо, трябва да си напазарува тези неща от едно измислено заведение на открито, от което лъхаше не по-малко социализъм, отколкото от всичко наоколо - мръсно и неподдържано, с абсурдно високи цени, които открито ни казваха - МОНОПОЛ, със столове, на които да ти е гнус да седнеш и с два улични помияра, които бяха се излегнали в очертаната сянка на една от скапаните маси, нахвърляни без никаква естетика одпред на плочките. КАКВО ДА ВИ КАЖА - НЕ НИ БИВА НАС БЪЛГАРИТЕ, ДА ВЗЕМЕМ ПАРИТЕ НА ХОРАТА И ТОВА Е. СЕЛСКА РАБОТА, ВСЕ ЕДНО СЪМ В НЯКАКЪВ ОТКРИТ ХОРЕМАГ. ОЧАКВАХ ДА ВИДЯ ЕДНА ТЕНЕКИЯ СИРЕНЕ И КУТИЯ С МАСЛИНИ, НАКАЦАНИ ОТ РОЯК МУХИ.
7. Наоколо поставили табели, на които е написана забрана да се излиза извън установения маршрут. За какво ли? За да не видим неокосената трева и неподдържания ландшафт наоколо. То много сложно нещо, да окосиш тревите, които са стигнали човешки бой, само на десетина, петнадесет метра от алеите.
8. Като цяло - колкото и велико минало да имаме, като гледам отношението към него и липсата на какъвто и да е професионализъм, при предлагането му на посетителите, се съмнявам дали това велико минало някога вече ще се повтори, ако изобщо ни очаква някакво що годе приемливо бъдеще. Започвам да си мисля, че повече българи са посетили музеите в Париж, Лондон, Мадрид, Рим, Москва и Атина, а не са посещавали националният ни музей. Сега правя редакция на този постинг. Запитах се, защо аз самият съм посетил Смитсониън музеум във Вашингтон, Третяковската галерия в Москва, в Прадо и Лувъра не влязох, защото не бях на кеф и т.н., а не бях посещавал НИМ в София, още повече, че живея на 400 метра по права линия от него! Извинете ме за сравнението, но ми се струва, че българите повече ще ги видите на гръцките острови или на турското крайбрежие, отколкото на Черно море. С музеите е нещо подобно. Защо ли? Опитах се да обясня.