Не знам в коя област да класифицирам следващото мое предложение - към физическата активност или към педагогиката, но като чели и в двете направления. Не съм измислил аз тази идея. Преди много години гледах едно предаване на казионната БНТ и тогава бях шокиран от едно предаване за една детска градина в Япония, в която видях как децата се упражняват в това, КАК ДА ИЗХВЪРЛЯТ БОКЛУКА.

Бях наистина много впечатлен. Това бяха деца, които едва бяха проходили и някои от тях явно изпитваха затруднения все още да ходят изправени и без затруднения. По моя преценка имаше деца на годинка и няколко месеца и на 2 години. Бяха наредени в кръг, а точно в средата на този кръг, учителките бяха поставили едно кошче за боклук. Още по-впечатлителното в случая беше това, по какъв начин децата извършваха тази операция. Всяко от тях чакаше да му дойде редът. Знае се, че има РЕД, независимо от това, за какво става дума, та дори и за едно просто изхвърляне на боклука. Второто нещо, което трябва да се знае, че е необходимо да проявява УВАЖЕНИЕ! Моля ви се, огледайте се около себе си. Има ли такова нещо в нашия живот?  Тези малки япончета ставаха от мястото си, покланяха се на всички, отиваха при "боклука" /смачкан хартиен лист, пуснат на пода пред тях/, навеждаха се, вземаха го, отиваха до коша с боклук, пускаха топчето с хартия въпре, след което отново се покланяха на всички и се връщаха на мястото си. Пред това време никой от децата от кръга не помръдна, но всички гледаха какво се случва. ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ТОВА СА ДЕЦА, ТОКУ ЩО ПРОХОДИЛИ!!! Нещо подобно трябва да бъде включено в нашият възпитателен и образователен процес След толкова години например, можем да променим обстоятелствата, по подобие на разноцветните контейнери на някои от улиците ни в градовете, още от малки да научим децата да разсъждават какъв е боклукът и къде му е мясттото - хартията, на едно място, пластмасите - на друго и т.н.


Но нека пак да го кажа - тогава видях комплексна формула, която съчетаваше възпитание и образование на тема, чиста околна среда, ред и уважение към останалите членове на обществото, което за жалост не виждам да е заложено в цитираната от мен наредба.

Изучаването на популярен наднационален език, заедно с майчиния език, система за усвояване на механизмите на общуване в група, запазване на индивидуалното начало и откриване и развитие на талантите на всяко едно дете, активна физическа дейност и създаване на трудови и хигиенни навици още преди да е проговорило добре - това е пътят, по който трябва да вървят идващите след нас поколения. Може да звучи цинично, но това е единственият ни шанс да създадем поколение, което ще може без затруднение да ни издържа, когато физически няма да сме в състояние да го направим. Трябва да създадем поколение, което да произвежда висок и скъп продукт или услуга, която да продава скъпо на света. Нямаме нужда от тъпаци, невъзпитани и необразовани поколения, защото иначе си отиваме като народ и държава.