Защо казвам "изисквате". Малко е по-различно от искате. Въпреки, че няма нищо лошо в това да искате. Нали е писано - "Искайте и ще ви се даде".


Даването е даване на труд. Друго материално не можете да дадете. Ако дадете обич, това не е материално. Това е духовно даване.

Та да се върнем на материалното даване. Всеки нормален човек дава труд на някого, срещу което също получава труд. Работите за някоя фирма, тя ви плаща. Единият дава и другият дава.

Част от заработеното отива за държавата, част за общината. Част от заработеното остава за фирмата, като възнаграждение за капитала, тоест за условията, които са създадени, за да можете да ДАВАТЕ.

Възможно е да има и друга част, която вие сте решили да дарите на някого - на трето лице, на организация, на бездомника, просяка или просто на някаква кауза.

Тук не говорим за онази част, която остава за нас, за да можем да се възпроизведем фиически.

Когато става дума за ДАВАНЕ имам предвид такова даване - ДАВАНЕ на труд в полза на самите себе си и в полза на общността. Това даване трябва да бъде от сърце, с кеф или удоволствие, което да ни даде определение за значимост и важност в обществото.


Когато някой получи нашето "даване", той трябва да е благодарен на нас, затова, че сме му дали. Моят учител казваше, да не очаквам благодарност от хората, за даването, което им давам. Аз все още не мога да се съглася с него. Забелязвам, че давам повече на хора, които са благодарни затова, което получават от мен. Няма как да избягаме от тази зависимост. Ако даваме на неблагодарни хора, вселената няма да изпита онова блаженство, което би изпитала, ако чуе от някой искрена благодарност, която да зареди общата енергия, от която пък всички имаме нужда да черпим.


Сега малко за искането или изискването. Нищо в този свят не трябва да бъде еднопосочно. Даването трябва да върви с изискването или искането. Иначе няма да има баланс. Тези две понятия са залегнали във всяка една религия. Наред с тях има и други категории с морална стойност, които няма да обсъждаме тук.


Ако се научим да даваме и това даване е качествено, стойностно и в което сме вложили своите умения и любов, НИКОГА НЯМА ДА ИМАМЕ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С ДАВАНЕТО. Качетвено свършената работа, няма значение каква е тя, стои в основата на даването. Дошли сме на тази земя, за да променяме обстановката около себе си в правилната посока. Ако замърсяваме земята и създаваме лоша обстановка около себе си, както се казва - няма много файда от нашето даване. Можем да хвърлим една кофа амониева селитра на доматите в градината от 50 квадрата. И това е даване, ако го погледнем от чисто философската гледна точка. Но нека да помислим. Създаваме ли добра практика? Живеем ли в синхрон с природата? Ще ядем ли онова, което сме произвели или ще го продаваме?


Следва текст.