Знаете ли колко пъти съм питал институциите, при промяната на някои правила, как това се е отразило в живота ни. Отговор - никакъв. Просто няма информация.


Как се правят правилата при нас. Пътува премиера с големия джип и някой се досеща да му измери приблизително скоростта. Установява се, че е доста над 120км/час. Поставят го на въпрос, а премиерът се измъква и предлага решене, да се увеличи скоростта на магистрала на 140км/час, защото вече колите не били като едно времешните. Нямам нищо против, защото и мен са ме хващали да карам над 120 на магистрала. Сега лично на мен ми стана по-лесно, защото обичам да пускам по енерция, а за да го направиш, ти трябва по-висока скорост за засилване. Сега на българските магистрали можеш да караш по-бързо от всяка друга страна в Европа, с изключение на Германия. Само заради решението на един човек.

Дотук добре, но аз питам, по-опасни ли станаха българските магистрали с това увеличение на максимално допустимата скорост? Дали се взема предвид и обстоятелството за по-голямата натовареност на магистралите през последните 2-3 години? Дали се взема предвид и обстоятелството, че оттогава има малко увеличение на магистралните пътища в България? Няма отговор на тези въпроси. Също така, катастрофите по магистралата задължително ли се свързват с превишена скорост над допустимата? Когато ТИР или Автобус катастрофира, с колко километра в час са се движили? Нали имат система в километража и оттам може да се разбере. 


По-рисковани ли станаха основните софийски булеварди след промяната на ограничението на скоростта от 50 на 70 км/час и от 50 на 80 км/час. Визирам булевардите България и Цариградско шосе.  Скоростта ли убива или купените шофьорски книжки, за които Босия пише и разследва от десетилетие насам, занижените критерии за вземане на изпити и липсата на строга система за недопускане на дебили на пътя? Нека КАТ да каже, колко убити има на бул. България, когато скоростта беше 50 км/час и колко има сега. Същото е и за Цариградско шосе.

Знаете ли, прекаленият светец и богу не е драг. Това е известна мисъл, идваща от народната душа, стигнала до нас през годините. Пътувам по магистралата и какво забелязвам. Когато скоростта беше 120 км/час, имаше много нарушители. Сега е 140 км/час. Нарушителите са по-малко. Ако стане 200 км/час, нарушителите ще бъдат единици. Ако стане 300 км/час, няма да има нарушители и КАТ ще останат без работа. Само не ми говорете за рисковете, защото аз се движех по немска магистрала с над 200, когато ме изпревариха коли, като ме оставиха с чувството, че съм спрял. Статистиката за Германия е много по-добра от тази на България.Там карат бързо и малко мрат, а тук мрем като мухи на пътя. Явно е комбинация - скапани коли, липса на възпитание и опит, излишно его, смотани водачи, лоши пътища и какво ли още не. Но едно е ясно - няма надеждна информация и всичко се изсмуква от пръстите.

Тръгнете из България и стриктно спазвайте ограниченията за скоростта. Ще видите, че над 70 % от всички водачи нарушават съвсем съзнателно закона и правилника и ще пречите на основния поток от автомобили да се придвижва бързо. Ще ви свирят и ще видите среден пръст. Ние ли трябва да се съобразяваме със закона, измислен от незнам си кой чиновник, или законът трябва да се съобразява с основния поток? Оставам място за размишления. Но да се върнем на заглавието. Липсва ми информация. На всяка крачка от моя съзнателен живот имам нужда от необходимата информация. А няма и няма. Гледам на Запад пишат основания за приемане на закон. Направили са съответното проучване, как ще се отрази и на кого. Имаме и ние такава законодателна уредба, според която трябва всеки закон да отговаря на определени съответствия с други закони. Но все пак основанията, аргументацията и последствията ги няма като обяснение или заключения от предлагането на определен закон, до неговата "работа" или отмяна. Да не говоря за липсата на информация за работата на администрацията изобщо, за харченето на нашите пари и т.н., но това е дълга тема на разговор, за която е ставало много пъти дума в хиляди публикации.