Наблюдавам два типа общество. Пример - България и Британия. В България вътрешността на жилищата ни е достатъчна и подредена в голяма степен. Хора, които са имали хубави условия на живот в България, сега се гъчкат в тесни пространства в скапани къщи в Лондон, в които същите тези хора не биха живяли, ако са в България. Тук да, но в Лондон - може. Познавам хора и знам при какви условия живееха в България. Но искаха децата им да са поданици на кралицата, а не поданици на българските управници. И изтърпяха какви ли не лишения и мизерни условия на живот, за да постигнат мечтата си. Живееха нашироко и добре обзаведени с подкрепата на родителите. Но искаха децата им да се родят в Британия. Защо ли? Защото харесват британската полиция повече от българската. Защото харесват британските тротоари и паркове, повече от българските. Защото харесват британските заплати, повече от българските. Затова пренебрегнаха хубавото си жилище в Бъгария и отидоха да живеят в образко казано, коптор в Лондон.

Посещавал съм хотели, за които съм плащал почти 300 лева на вечер за трима души в престижен лондонски квартал. Аз първо не съм видял такава кочина в България. Ако това нещо се предложи като хотел в България, че дори и в центъра на София, вероятно ще струва поне 10 пъти по-малко. Мизерия, знаете ли какво е мизерия? Прозорци потънали в прах, нечистена от години. Закуска - яйце и филия с бял хляб, на яйцето, въпреки, че е сварено, имаше залепнала перушина. Но всичко това е Лондон, разбира се. Там може. Там всичко е скъпо, дори и ако има залепнала перушина на черупката на свареното яйце, което хотелът как ли му се е откъснало от сърцето не знам, ти е поднесъл за закуска.


Но защо се получава така? ЗАЩОТО РЕДЪТ, ЧИСТОТАТА И СИГУРНОСТТА НА УЛИЦИТЕ И ИЗОБЩО СПАЗВАНЕТО НА ЗАКОНИТЕ И РАЗПОРЕДБИТЕ СА ПО-ВАЖНИ ОТ ЛИЧНИТЕ УДОБСТВА, КОИТО ИМАМЕ В ЖИЛИЩАТА. ЗАТОВА НАПИСАХ ПРЕДИШНАТА СТАТИЯ И НАСТОЯЩАТА. ЗАТОВА СЕ ВЪЗМУЩАВАМ, ЧЕ СМЕ СИ СЪЗДАЛИ УЮТ В ДОМА, НА ФОНА НА НЕУЮТА, КОЙТО НИ СЪПЪТСТВА НАВСЯКЪДЕ, ИЗЛИЗАЙКИ ОТ ДОМА. Ето затова българинът отива да мизерства образно казано в Лондон и е готов да търпи мизерии. Защото първо има платена работа, а има платена работа, защото НАВЪН има ред, има сигурност има закони, които се спазват. А ние какво правим - осигури ли сме си добри условия у дома, а навън сме като онези мангали, които оставят тонове боклуци след себе си, когато в юли месец пътуват от Европа за Турция и след това в август от Турция към Европа.

Затова един чуждестранен студент по медицина ще плати в България 8000 евро на година, а в Лондон - десет пъти повече. Затова един студент по икономика ще плати в България 1000 евро, а в Лондон, поне 10 пъти повече. Затова всички се натискат за Лондон, а не за София. Заради уредения транспорт, заради чистите улици и направени тротоари и облагородени паркове, заради камерите и полицията, която си върши добре работата, за разлика от нашите, заради добрата съдебна система, за разлика от нашата, заради добрата работа на бюрокрацията, за разлика от нашата. Защото това, което се случва НАВЪН ни дава стандарта на живот. Сгрешили сме принципите. Първо трябва да се погрижим НАВЪН да има ред, да е чисто и да има закони, които се спазват. Това прави една държава скъпа, а не доколко сме си подредили жилището ВЪТРЕ.


Но как да го направим дявол да го вземе, като не ни пука затова, какво се случва навън! Не ни пука какви ги върши правителството. Не ни пука какви ги върши общината. Не ни пука какви ги върши бюрократът. Не ни пука или поне недостатъчно ни пука. Избягали сме в домовете си. Там сме се скрили. Навън може и потоп да има. Навън не е "наше" и на него не държим. Да става каквото ще. Не ни пука.

И ако се появи някаква нова идея, колкото и добра да изглежда, ние вкупом се втурваме да доказваме, как няма да се случи. Ами с такава нагласа - толкова.