Закъсняваме.

Каква е отговорността на родителите и каква е отговорността на институциите?

Каквато и да е, никога образованието и възпитанието не е достатъчно. И никога не бива процесът да бъде оставен или само в ръцете на родителите или само в ръцете на институциите. А когато родителите разберат, че трябва активно да кореспондират с институциите и когато последните са готови на такова сътрудничество, това вече ще е повратната точка в новия процес на производството на качествени бъдещи поколения.

Вчера имах разговор с баща на дете, което постига чудесни резултати в решаване на математически задачи. Той беше горд с дъщеря си.
Имах среща и с майка на голямо вече момиче, което ми каза: "Дъщеря ми завърши две висши образования. Знае немски, английски и италиански. Това обаче не беше достатъчно и тя започна да учи мандарин. Както е тръгнала ще научи и хинди". 
Тогава я попитах: "Знае ли да общува с хората и да отстоява позициите си? Обича ли да общува с природата? Знае ли как да се оправя с мъжете, ако щете? Познава ли устройството на тялото си и знае ли какво е добро и какво не е добро за него?"


Животът е пълен с предизвикателства и няма време за губене. И да балансираме между средствата за общуване и самото общуване. Иначе можем да обезсмислим и образованието и възпитанието.

трябва ненатрапливо да провокират и стимул към самообразование и самовъзпитание за адаптиране към динамично менящата се научна, социална, природна и лична парадигма.

Важен елемент от възпитанието е сопата - без правилното и използване не се получава почти нищо.

Според мен всяко задълбочено знание с разбиране е полезно, стига да имаш достойни цели и да знаеш как да го използваш за тяхното осъществяване и за личностното си развитие.