Наблюдавам с годините, как хората постигат в определени области успехи и се провалят в други.

Пред очите ми е пример с учителка, която постига блестящи успехи в работата с децата и то до точно определена възраст. Те са толкова мотивирани от нея, че постигат най-добри резултати в целия учебен процес.

Обратно - в живота тази учителка е нещастна. Първо, никой нея самата не я е научил, как да си намери мъж, как да се държи с него, как да постига важните цели в живота си. Второ, никой не я е научил как да се грижи за себе си, как да не се занемарява и да поддържа физиката и духа си на ниво. И в резултат - пълен провал. Опитът да налага механизмите на възпитание и образование на малките деца у дома, довеждат до низ от конфликти и разочарования. Защото този човек не може просто да раздели служебния живот от личния и си мисли, че постигнатите успехи в служебния живот, ще доведат и до успехи в личния. ДА, АМА НЕ!

Пример с прокурор от женски пол. Често го давам за пример, как тази прокурор се изказа на публично място, че точно определан машина, която аз поддържам, е постоянно развалена и тя не може да я ползва в качеството й на клиент. Аз бях много притеснен от едно такова изказване и веднага се обадих на сервизния център, който направи справка. Установи се, че машината не е работила два дни, от 188 дни. Тоест за половин година работа, тя не е работила два дни, а според изказването на прокурора от женски пол, машината постоянно е развалена и тя не може да я ползва. Дадох й тази справка, която получих от сервиза, но тя не остана доволна. Защото си е излагация да направиш такова изявление пред публика, а да се установи, че нищо такова няма и изказването нито е премерено, нито достоверно. КАЗАХ Й, ЧЕ Е НОРМАЛНО, ТАКАВА МАШИНА ДА НЕ РАБОТИ ДВА ДНИ В РАМКИТЕ НА ПОЛОВИН ГОДИНА. ВСЯКО НЕЩО СЕ РАЗВАЛЯ И ИМА НУЖДА ОТ ПОПРАВКА, НО ДА СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ Е "ПОСТОЯННО РАЗВАЛЕНА" СИ Е ПОКАЗАТЕЛ ЗА ЧОВЕК, КОЙТО НЕ ХАРЕСВА ЖИВОТА СИ". Не е ли така?


Сега за миг си представете, че вие сте мъж и тази жена е вашата съпруга. Ами тя ще ви стопи питите, образно казано, защото прокурорската й същност да се съмнява във всичко и във всеки ще я докара до параноя, още повече у дома, където тя ще се смята за пълновластен господар, поради липсата на съд, който да я КОРИГИРА. И СЕГА ДА ВИ КАЖА ЛИ МОЕТО ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ: ВЪПРОСНАТА ЖЕНА Е РАЗВЕДЕНА И Е САМОТНА. Че кой ще иска да живее и да общува с такова чудо, освен ако не е по задължение!!!
Докато обаче за първия случай, този с учителката, е сигурно, че е намерила своето призвание и е постигнала успех в училището, но се е провалила в живота, не съм сигурен как стоят работите с прокурора от женски пол. Не съм сигурен, как ще бъде добра в работата си, ако прави такива изявления на публично място. ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ СИ ГИ ТРЕСКА ЕЙ ТАКА, БЕЗ ДА ПРАВИ ВРЪЗКА С ГЛАВНИЯ МОЗЪК. АМИ АКО ОБВИНЯВА И ХОРАТА ТАКА, КАКТО ОБВИНИ СЕРВИЗНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ, ЧЕ НЕ СЕ СПРАВЯ С ОБСЛУЖВАНЕТО НА МАШИНАТА? ТОГАВА СТАВА СТРАШНО. Явно не е намерила своето място в живота и причинява страдание на околните. НЯМА ГО КОРИГИРАЩИЯТ МЕХАНИЗЪМ. Може да е станала прокурор с връзки или благодарение на полово сношение на младини, знам ли и аз. Сега импровизирам, защото знам как стават тези неща в тази точно страна, която искам толкова много да променя и всеки да получи изява за потенциала си и ДА СЕ СТИГНЕ ДОТАМ, ЧЕ ДА НАМЕРИ МЯСТОТО СИ В ЖИВОТА, КОЕТО ДА Е ПОЛЕЗНО КАКТО ЗА САМАТА ЛИЧНОСТ, ТАКА И ЗА СЕМЕЙСТВОТО Й, ТАКА И ЗА ОБЩЕСТВОТО КАТО ЦЯЛО. Изключително труден процес. И в същото време - не толкова труден.

Трябва често да се гледаме в огледалото, за да видим какво променяме всъщност в себе си. Дали се харесваме, дали харесваме това което правим? Дали караме другите да са щастливи покрай нас или да страдат покрай нас. Ако се придържаме обикновено към природата, няма как да сгрешим. И двата случая, за които говоря, стада дума за жени, които СА СЕ ОТКАЗАЛИ ОТ ТОВА ПЪРВО ДА БЪДАТ ЖЕНИ И СЛЕД ТОВА ДА ОБЩУВАТ С ОБЩЕСТВОТО, БЕЗ ПРИ ТОВА ДА СЕ НАЛАГАТ НАД НЕГО СЪС СИЛА. Простичко е за разбиране, ама е трудно за изпълнение.

То е, което те зове - да майсториш, да отглеждаш, изкуство да създаваш , да възпитаваш, да водиш, уют да създаваш... Но каквото и да е, не трябва да спираш да работиш над него, но не хамалски, а творчески. Дейност без творчески елемент е самозадължителна работа, която изморява тяло, ум и психика. Решиш ли да вложиш от себе си в нея, да променяш, от нищо нещо ще направиш, смисъл ще
дадеш, че и ще го одухотвориш. Като резултат ще се почувстваш доволен и щастлив. И да не забравяме, че призванията никога не са сами, а другаруват по няколко в един човек. Който го отрича е просто мързелив да ги потърси и развие.

Животът ни обаче е твърде прозаичен. Ние, българите, като цяло, не сме на мястото си. Не сме, защото системата ни кара да правим компромиси. Когато системата оторизира избори, на база на връзки и политически и други приятелства, знанията и способностите остават на второ място. На практика животът ни се решава от хора, които не са на мястото си. Те не са на мястото си, ЗАЩОТО НЕ СА ПРЯКО ИЗБРАНИ ОТ НАС И НЕ ОТГОВАРЯТ ПРЕД НАС. Тук няма място за поезия. Проза е. Така важните длъжности, от които зависим всички ние, се заемат не от хора, които обичат тази работа и са готови да жертват времето и силите си за нея. Повечето от тях откликват на зова за крадене и налагане на недобри практики. Те крадат и то творчески. Това е тяхното призвание. В резултат, те се чувстват доволни и щастливи, както казваш ти. Те дори са одухотворени по своему, както споделяш по-горе. Ама от това обществото не става нито по-богато, нито по-подредено... Дано стигнем до съгласие.

Въпреки пребиваващи в цялата какофонията на грачещи врани, вързани с не свободата на объркания социум, определящ стъпките и мислите ни, ако не намираме време, място и човешка среда в която да бъдем себе си и да запеем със своя си глас, ще бъдем съвсем обезличени и като личности и като народ. Все още мисля, че не всичко е загубено. Хиляди неща около нас крещят глупостта си и жалкото си лидерство, но ако не сме оптимисти, че Ливингстън- Чайката го има и в нашето ято, то защо все още дишаме и крачим на тази изстрадала земя. Ако всеки даде по мъничко от своето добро на земята и хората, има шанс за утре , нали? Някъде, някой все още е скътал добри семена. Прозата на сеяча се превръща в поезия когато кълна пробива... И ти си скътал от тези добри семена, и подготвяш сеитба. Повярвалите в теб ще чакат урожай! Нима ще им кажеш, че си се отказал, защото е безнадеждно?....