Депозитори са всички онези, които имат излишни пари, заради ИЗЛИШЪК от спестовност.


Кредитополучатели са онези, които никога не им стигат парите и искат на заем от чуждите.


Как стават банковите и финансовите кризи?


Като се абстрахираме от мошенничеството, като начин на живот на някои финансови акули /примерът с Мадоф е показателен/, възможността да фалира една банка или финансова институция е минимален. Виждал съм не дотам подготвени директори, станали директори с връзки, но въпреки тяхната недостатъчна компетентност да са шефове на банки, регулираният от държавата банков пазар предполага, че една банка ще бъде на печалба, дори, ако бъде управлявана от магаре. Ако бъде управлявана от кон, банката ще бъде на сериозна печалба. Какво остава, ако банката бъде управлявана от грамотен човек.


Сега да видим, защо работите се объркват въпреки регулирания пазар.


Ще ви дам няколко примера:

1. Преди малко повече от 20 години, банки у нас се създаваха от криминалния контингент, подкрепян от държавни структури - административни и такива, които работеха в реалната икономика. Примерът с това, как с кредити на ДСК, тогава държавна банка, се създаваха частни банки, колкото искаш. В същото време административната немощ на държавата, в лицето на БНБ бе толкова видима, че само "Сульо, Пульо, Атанас и аз" не можахме да направим своя банка. Всички видяха какво доведе това държавно безхаберие и немощ - подчинение на държавните пари на същите тези криминални структури, в комбинация с безхаберното отношение на държавните фирми, които открито бяха призовани от Виденов да не си плащат кредитите, доведоха до фалита на 16 банки в България.
2. Нека да отидем на по-високо ниво - защо се объркаха нещата в Гърция? Имат ли вина банкерите и каква е тя? Защо дадоха толкова много пари на гръцките правителства през последните 20 години? Тези пари както знаете, не са напечатани специално за да бъдат дадени на Гърция....Това са пари на европейските депозитори - от обикновени хора, до фирми и корпорации, с които пари банките оперират? Но защо да дадени толкова много пари на Гърция - това е основният въпрос? Не можеше ли да са по-малко? Можеше разбира се. Банкерите носят своята вина за това, че не са преценили правилно рискът. Но нека да видим и другата гледна точка
3. Банкерите не са нарушили закона. През по-голямата част от тези години Гърция е оценявана като надежден кредитополучател и в изготвянето на балансите на банките в Европа, кредитите, дадени на Гърция са оценявани като надеждни. Банкерите просто са спазвали регулациите, които са им давали основание да класифицират активите, вложени в гръцки ценни книжа, като безрискови. Банкерите виновни ли са затова, че са спазили регулациите? ВИНОВНА Е ТЪПАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА ДАЛИ СТАВА ДУМА ЗА БЪЛГАРСКАТА ИЛИ ЕВРОПЕЙСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, КОЯТО СЪЗДАВА ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА ПО НАЧИН, КОЙТО ВОДИ ДО ЗАБЛУДА НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ИГРАЧИ. А БАНКЕРИТЕ СА ВИНОВНИ ДОТОЛКОВА, ЧЕ ДА СЕ ДОВЕРИЛИ НА ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА, НАПРАВЕНИ ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА. Те трябваше да бъдат още по-предпазливи и да не вярват на уверенията на своите регулатори /ЕЦБ и централните банки на Европа/ и да правят собствени проучвания за оценка на риска, като ограничат до минимум излагането си на позиции с гръцки дълг.
4. И сега какво става - след като регулаторите са основните виновници за натрупването на тези дългове, сега пак регулаторите "ще оправят нещата", като се включват активно в преговорите за дълга. Самият процес на коригиране на дълговете означава, ПРЕЦАКВАНЕ НА ДЕПОЗАНТИТЕ ЗА СМЕТКА НА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ.

И ТАКА, ОТКАКТО СЕ ПОМНЯ ИМА НАДЛЪГВАНЕ МЕЖДУ ДЕПОЗАНТИ И КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИ. ДЕПОЗАНТИТЕ ВИНАГИ СА БИЛИ ПО-МАЛКО ПРЕДПРИЕМЧИВИ, ДА НЕ КАЖА ПО-ТЪПИ ОТ КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ. ДЕПОЗАНТИТЕ СА ПО-СКОРО НАИВНИЦИ, А КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ - ИКОНОМИЧЕСКИ СУБЕКТИ, КОИТО ИМАТ ИНТЕРЕС ОТ ТОВА ИКОНОМИКАТА ДА СЕ СГРОМОЛЯСА И КРЕДИТИТЕ ИМ ДА СЕ ПРЕОЦЕНЯТ, А АКО МОЖЕ И ДА СЕ ОТПИШАТ. НЕЩО КАТО ХРИСТИЯНСКОТО РАЗБИРАНЕ НА ПРОЦЕСА - ОЧАКВАТ КРЕДИТОРИТЕ ДА ИМ ОПРОСТЯТ ВЗЕМАНИЯТА. НО ТУК НИКОЙ НЕ КАЗВА, ЧЕ КРЕДИТОРЪТ НА ПРАКТИКА НЕ Е БАНКЕРЪТ, А ДЕПОЗАНТЪТ. ПОСЛЕДНИЯТ ЗА ЖАЛОСТ НЕ Е СТРАНА В ПРЕГОВОРИТЕ С КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ И ИМЕННО ЗАРАДИ ТОВА ВИНАГИ Е В ГУБЕЩА ПОЗИЦИЯ.


ТАКА ЧЕ, АКО ИСКАТЕ ДА БЪДЕТЕ ПО-МАЛКО ТЪПИ И МАЛКО ПОВЕЧЕ АРОГАНТНИ, БАЛАНСИРАЙТЕ МЕЖДУ РОЛЯТА СИ НА ДЕПОЗАНТИ И КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИ. АКО НЕ СТЕ ВЗЕЛИ КРЕДИТИ ДОСЕГА, ПРОБВАЙТЕ И ВЪЗПРОИЗВЕЖДАЙТЕ КАПИТАЛА. МОЖЕ И ДА ВИ ХАРЕСА. ОТ СВОЯ СТРАНА, КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ НИКОГА НЯМА ДА БЪДАТ ИСТИНСКИ ДЕПОЗАНТИ, ТАКА ЧЕ КЪМ ТЯХ НЯМА ДА ОТПРАВЯ ПОСЛАНИЕ.