Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2017 21:23 - Избори 2017г., през очите на секретар и член на секционна избирателна комисия.02
Автор: kolevdobri Категория: Политика   
Прочетен: 1486 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 27.03.2017 22:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Психологически портрет на обикновения гласоподавател.

Уж сме недоволни от всички и уж не харесваме системата но пак си избрахме същата тази "стара" и "добра" политическа система, заради която ние сме роби, къде осъзнато, къде не...


Председателят на нашата комисия, в разговор на четири очи с него си призна, че гласува за БСП. Традиция. Каза ми, че преди преврата срещу Живков, на него му дали апартамент, защото му се родило трето дете и ходил на операция на бъбрек, без да плаща нищо. Сега пак му се наложило да се оперира от бъбрек и му поискали 1200 лева. Затова за него "преди" е по-добре от "сега".

Не беше лош човек. Изкарахме си добре. Добродушен. Попитах го, не е ли редно, преди да говорим за социализация на обществото и за плащане на какви ли не помощи, да изкараме парите, които след това да разпределяме и той се съгласи.

Попитах го какво е изработила държавната промишленост освен оръжия и москвичи. Всичките аргументи, които му казвах против социализма минаваха покрай ушите му.


Преди малко Босия ми напомни за миналото на всички, които в изборната нощ бяха около Бойко - бивши партийни дейци от БКП, преустроени в граждани за европейско бъдеще на България. Преди няколко месеца публикувах статия, в която казвах, че каквото и да се случи на избори в България, комунистите ще са спечелилите. Сега бивши и настоящи комунисти, социалисти и не знам си какви "исти", имат над 170 места от 240 местния парламент. Съмнителен е статусът и на лидерите на другите формации, които са в парламента. Едни са бивши ченгета, а други са откровени разбойници.

НО ВЪПРЕКИ ТОВА, НАРОДЪТ ИЗБРА СТАТУКВОТО. ИЗБРА ПОЛИТИКАТА НА САМОПРЕЦАКВАНЕТО. ТЕЗИ, КОИТО ГЛАСУВАХА ПРОТИВ СТАТУКВОТО С БЮЛЕТИНА "НЕ ПОДКРЕПЯМ НИКОГО", СА НИЩОЖЕН ПРОЦЕНТ ОТ ОБЩО ГЛАСУВАЛИТЕ ЗА СТАТУКВОТО.

Вглеждах се в хората, които пристъпваха към урната. Аз държах листа върху дупката на урната за гласуване, да не би някой неориентиран, да гласува веднага излизайки от стаичката, преди да му се сложи втория печат и преди член на комисията да откъсне онова ъгълче, на което е записан номерът на бюлетината. Та изпълнявайки тази функция имах време да се вглеждам в избирателите. На всяко пускане на бюлетината от тяхна страна, казвах "Благодаря". Имаше странни реакции. Някои просто си мълчаха, немалка част отговаряха, но така, все едно по задължение, защото трябва да върнат поздрава. Почти половината от избирателите в нашата секция пускаха сгънатите бюлетини не по ширина на сгънатата бюлетина, а по дължина. Малко тъпо е обяснено, но сега не мога да намеря точните думи. Като пускат така бюлетината, тя застава изправена и следващата трудно влиза. Много се мъчих да си обясня, толкова ли нямат тези хора представа за това, което ще се случи, като пускат бюлетината така. Просто я пускат без никаква мисъл. Други обаче внимават и я пускат така, че като падне долу, да не стои изправена. Някои дори изпълняваха някакъв интересен план, да дадат скорост на бюлетината, която да я изпрати към някой от ъглите. Това, че мислят и внимават за последиците беше впечатлително да бъде наблюдавано в тази, на пръв поглед, незначителна ситуация. Всеки идваше и носеше със себе си собствените си проблеми. Много малко от хората изглеждаха истински щастливи. Някои идваха с децата си, които пускаха бюлетината. Беше интересно да се гледа тяхната реакция. Те виждаха някакъв символичен сценарий, който трябваше да изпълнят. Усещаха, че това е някаква необяснима тържественост за нас, възрастните. Какво ли има в детските им главички. Те не виждаха нищо шарено и цветно, което да ги зарадва, не виждаха забавления и игри, но усещаха, че за нас, възрастните, това е важно и с радост се включваха в пускането на бюлетините в урната.

За нас, възрастните обаче, ми е жал. ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ, НИЕ ПРОПИЛЯХМЕ СВОБОДАТА СИ С ТАКАВА ЛЕКА РЪКА, С КАКВАТО НЕ ПОДМИНАВАМЕ ДОРИ И ХВЪРЛЕНАТА СТОТИНКА НА УЛИЦАТА. От години наред си казвам, каква трябва да бъде монетата, заради която си заслужава да се наведеш и да я вземеш. Мислех си, ако цял ден се навеждаш за всяка една стотинка, която виждаш пред себе си, дори и да е хвърлена от някой, който иска да си направи експеримент с теб, колко здрав ти е кръста, колко пари ще изкараш? Десет или двадесет лева? Или петдесет? За колко си заслужава да се наведеш? Както и да е - навеждаме се и за стотинката на улицата, а в деня на изборите се наведохме и одупихме пред политиците, както го правим от години наред, без за този срам да вземем и стотинка дори.

Българинът и този път се наведе пред манипулаторите и декларира своята привързаност към тяхната мисия - мисия, целта на коята е да прецака същият този народ, от когото получи права да го прецака. По време на изборния ден видях стотици мъже, жени и деца - всички от различни възрасти и различни физически и видими прихологически данни. Видях един доста болен народ. Простичко казано, не видях яки пичове, от които да лъха сила, ентусиазъм и перспектива. Видях стотици хора да се редят за поредното кафе, което да излочат в комбинация с поредната цигара. Видях хора, родени едва ли не само за това - да смучат цигара след цигара с неизменната чаша с кафе. Освен политиците, за които гласува българският народ, от изборите изкяри най много кафенето на училището, където гласувах и аз. Тази машина за кафе не спря да работи. Стотици и хиляди кафета се направиха този ден. Стотици и хиляди други боклуци се купиха и изядоха по време на тези избори.  Нито сандвичите като сандвичи, нито нищо. Боклуци, боклуци. А народът купува, купува. Също като в политиката. Боклуци, боклуци, а народът гласува, гласува.

НАИСТИНА БЯХМЕ СВОБОДНИ. СВОБОДАТА НИ ТРАЯ ОКОЛО СЕКУНДА, МАКСИМУМ ДВЕ, ДОКАТО БЮЛЕТИНАТА ВЛЕЗЕ В УРНАТА И СЕ ТУПНА ВЪРХУ ДРУГИТЕ БЮЛЕТИНИ. С ТОВА ПРИКЛЮЧИ ПОРЕДНАТА ПОРЦИЯ НЯКОЛКОСЕКУНДНА СВОБОДА, С КОЯТО МИЛОСТИВО СЕ ОБКИЧИХМЕ НИЕ, БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ. ПАК СЕ ПРЕЦАКАХМЕ. ЖИВЯХМЕ ГОДИНИ В РОБСТВО, ЗА ДА ПОЧУВСТВАМЕ СВОБОДА ЗА ДВЕ СЕКУНДИ. ДВЕСЕКУНДНА СВОБОДА. ОТКАЗАХМЕ ДА СТАНЕМ ХОРА. ПОТВЪРДИХМЕ ЖЕЛАНИЕТО ДА БЪДЕМ СТАДО, ЗАЩОТО Е "ПО-СИГУРНО" И ЗАЩОТО "ТАКА ТРЯБВА". ЗАЩОТО СЕ ПЛАШИМ ОТ СВОБОДАТА ТАКА, КАКТО НЕ СЕ ПЛАШИМ ОТ НИЩО ДРУГО. ЛЕСНО СЕ УМИРА ЗА НАЦИОНАЛНА СВОБОДА, КОГАТО ЧУЖД НАРОД ТЕ ПОДТИСКА. КОЛКО ЛЕСНО Е ДА МРАЗИШ ЧУЖДЕНЕЦА И ДА МУ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯШ. ЗА КАКВО НИ БЕШЕ ТАЗИ НАЦИОНАЛНА СВОБОДА, КОГАТО БИВШИТЕ НИ ПОРОБИТЕЛИ СА ПО-НАПРЕДНАЛИ В ИКОНОМИЧЕСКИ ПЛАН ОТ НАС? КАКВО СПЕЧЕЛИХМЕ ОТ НАЦИОНАЛНАТА СИ СВОБОДА? Разглеждаме свободата така опростенчески, така глупаво, че чак се притеснявам доколко интелектуалният статус на критичната маса в България е на ниво.

Свободата е свобода, независимо дали става дума за свобода от подтисничеството на чужд народ или за свобода от подтисничеството, което упражнява над нас собственото ни правителство. Свободата е свобода и тогава, когато предоставиш собствените си права на някой друг, без изрично дадено пълномощно и без изрично уточнени механизми за контрол върху тяхното изпълнение и прилагане. Затова казвам, че става дума за двесекундна свобода. И ВМЕСТО ДА КАЖЕМ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА ЕДНО ГРЪМКО "БАСТА", НИЕ КАЗАХМЕ НА СЪЩАТА ТАЗИ ПОЛИТИЧЕСКА КЛАСА - "МОЛЯ ВИ, ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ДА ОТНЕМАТЕ СВОБОДАТА НИ, ЗАЩОТО НА НАС ТАКА НИ Е ХУБАВО".



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 1784348
Постинги: 3892
Коментари: 2990
Гласове: 1254
Архив
Календар
«  Февруари, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728