Защо държавата трябва да се бърка в тези частни взаимоотношения? От една страна, работа на всеки собственик на пари е да си избере начин, как да ги стопанисва. Ако иска ще ги похарчи, ако иска ще ги закопае в земята, ще си купи акции или ще си направи пенсионна застраховка. С приемането на закон за гарантиране на влоговете до определен размер ние казваме на хората: ЕЙ, ВИЕ СТЕ ТЪПАЦИ И НЕ ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ С ПАРИТЕ СИ. И ТЪЙ КАТО СТЕ ТЪПАЦИ, НО СТЕ ГЛАСОПОДАВАТЕЛИ, НИЕ, НЕОТОРИЗИРАНИТЕ С НИКАКВА ВЛАСТ САМОЗВАНЦИ, НАРЕЧЕНИ ПРАВИТЕЛСТВО, ЩЕ ВИ ГАРАНТИРАМЕ, ЧЕ ВИЕ НЯМА ДА ИМАТЕ ГРИЖИ ЗА СУМИТЕ ДО ОПРЕДЕЛЕН РАЗМЕР. ТАКА ЩЕ ВИ ПРИСПИМ, ЩЕ ВИ ПРИТЪПИМ СЕТИВАТА, А СЛЕД ТОВА ЩЕ ПРАВИМ С ВАС КАКВОТО СИ ПОИСКАМЕ.

Какво природно има в това, да гарантираш на някой нещо? Каква гаранция има антилопата, че няма да я хване леопарда? Каква гаранция има биволът, че лъвът няма да го нападне? Ако имаха такива гаранции, нищо в природата нямаше да е толкова съвършено, колкото е сега. Човек винаги се бърка в природните закони и затова си плаща и ще си плаща и в бъдеще.

Когато гарантираш на масата, че няма да пострадат депозитите, тази маса става още по-инертна и отпусната и вместо да мисли, как да пласира по най-добрия начин тази сума пари, тя се ще отпусне и ще даде възможност на НЯКОЙ ДРУГ, ДА ПЛАСИРА НЕЙНИТЕ ПАРИ.


Всъщност дотук се разбрахме - не трябва да има никаква гаранция за никакви депозити. Всеки сам да преценява дали да си държи парите на депозит в банките или да направи нещо друго с тях.