Уж Коледата беше за децата.
ЕЛХА, УКРАСА ЗА ЕЛХА, ДРЪНКУЛКИ РАЗНИ...
СТОМАСИ ПЪЛНИ, КРАТУНИ ПРАЗНИ.

УЖ КОЛЕДАТА БЕШЕ ЗА ДЕЦАТА, УРА!
НАДВИХМЕ САМОТАТА.

ЖИВЯЛ Е НЯВГА СТРАННИК ЧУДЕН.
СВЕТЪТ ОКОЛО НЕГО ЧУДЕН ЩЕ ДА Е БИЛ И ТОЙ.
ЗА ВСИЧКИТЕ, ЧОВЕШКИТЕ ТРЕВОГИ, ИЗМИСЛЯЛ ТОЙ
ЧОВЕШКИ ИМЕНА.
САМОТАТА ТОЙ НАРЕКЪЛ "БЕЗПРИЧИНИЕ".
ЛЮБОВТА БИЛА "ОПРАВДАНИЕ ЗА МОМЕНТНА ЛУДОСТ".
НАДЕЖДАТА БИЛА "САМОИЛЮЗИЯ".
СКРЪБТА БИЛА "ОБИКНОВЕНА ПУСТОТА".

И ВСИЧКО ТУЙ ГАРНИРАНО БИЛО СЪС СТРАХ.
КЪДЕ ЕДВА ЗАБЕЛЕЖИМ,
КЪДЕ БЕЗКРАЙНО ВЛАСТЕН.
КЪДЕ ОТЧАЙВАЩО НЕБРЕЖЕН,
КЪДЕ НЕВЕРОЯТНО СЛАСТЕН.
НАВСЯКЪДЕ ГАРНИРАН С ...МЪНИЧКО НАДЕЖДА.

ПОМАГАЛ МУ СТРАХЪТ НА СТРАННИКА ТЪЙ ЧУДЕН,
ДА ИЗМИСЛЯ ИМЕНА.
НАДЕЖДАТА,  ПОМАГАЛА И ТЯ, ДА НАМЕРИ ТОЙ УТЕХА
СРЕД ТАЗИ ВЕСЕЛБА.

ИХУ, АХУ, ЕДИН КУП ЛЪЖИ,
ГАРНИРАНИ СЪС ЗДРАВО ИСТИНСКО ОЧАРОВАНИЕ,
ЗАД КОЕТО СКРИТО ТАМ ЛЕЖИ СИ
ДЕТСКОТО НЕЗНАНИЕ.

И ТАКА ВЪРВИ СИ ЖИВОТА, КЪМ ПАНАИРА НА СУЕТАТА.
НАЛИ УЖ ВСИЧКО ПРАВИМ В ИМЕТО НА ДЕЦАТА?

НО ВСЪЩНОСТ СИ ЗНАЕМ.
ЕДИН ПРАЗНИК ТЪЙ СВЕТЪЛ И МИЛ,
ПРЕВЪРНАХМЕ ВЪВ ВОДЕВИЛ.
ЕЛХА, УКРАСА ЗА ЕЛХА, ДРЪНКУЛКИ РАЗНИ...
СТОМАСИ ПЪЛНИ, КРАТУНИ ПРАЗНИ.

ЗНАМ, ЧЕ ВСИЧКО ПРАВИМ ГО ОТ СТРАХ ОТ САМОТАТА,
ОТ СТРАХ ОТ ЛЮБОВТА, НАДЕЖДАТА, СКРЪБТА, СЪДБАТА...
ЗАТОВА ЕДИН ПРАЗНИК ТЪЙ СВЕТЪЛ, ТЪЙ МИЛ,
ПРЕВЪРНАХМЕ ВЪВ ВОДЕВИЛ,
СЪЗДАВАЙКИ СЕБЕПОДОБНИ СРЕД ДЕЦАТА.