Десетилетия се борим или чакаме да дойде ТОЙ. По скоро чакаме.

Какво е капитализмът и има ли той почва у нас. Перифраза на онази знаменита фраза  на Димитър Благоев: Що е социализъм и има ли той почва у нас.

Разбрахме и за почвата и за социализма. Нещо ни избяга капитализма.

Благоев говори за социализъм, но не съм сигурен, дали изобщо е имало капитализъм в България. Не знам как дядото не е видял това. НИКОГА в България не е имало истински капитализъм.

За да е налице капитализъм са необходими някои неща, чудно, но някои от тях доста приличат на социалистически постулати.

1. Необходимо е обществото да притежава значителни познания - научни, фундаментални и практически. Как да стане ли? Чрез комбинация между задължителност в обучението и състезателност на базата на индивидуалните дадености на всеки индивид, включени в общия поток на интелигентност, възпитание и образование на нацията;
2. Задължителността в голяма степен уби ентусиазма и красотата на развитието на образованието и възпитанието ни в условията на социализма. И все пак имахме по-добро образование, отколкото сегашното, с неговите измислени и купени и нагласени и уредени дипломи. Липсата на истински пазар и надежден контрол от страна на този, който дава парите за образование и възпитание - държавата, доведе дотам, че единственият истински "пазар" в последните десетилетия е пазарът за дипломи. Всеки знае колко струва една диплома и не е необходимо да имаш съответните качества, за да я добиеш. Важното е да имаш съответната сума пари. Но това другари не е КАПИТАЛИЗЪМ. Това е ПОСТСОЦИАЛИЗЪМ. Знаете, че при социализАМЪТ, най-важното бяха връзките. Кое е сега най-важното? С малки изключения, пак са връзките. Иначе нямаше хората да се бият със зъби и нокти да стават полицаи, ченгета, служители на СЛУЖБИТЕ изобщо или чиновници и политици накратко. ЩЯХА ДА ПРАВЯТ БИЗНЕС ИЛИ ПАРИ, ПРОСТИЧКО КАЗАНО;
3. Значи - образователната ни система е пълен кърш и това е показателно, че ние не сме капиталистическо общество, а в някаква идиотска постсоциалистическа формация, при която другарите възпроизведоха в икономическо измерение връзките, които имаха по времето на режима на Живков;
4. Другата особеност, това е отношението към частната собственост. Нали си спомняте, какво беше отношението ни към обществената собственост по време на социализма? Ние толкова много "уважавахме" обществената собственост и подсъзнателно разбирахме, че другарите горе нещо ни будалкат, че имаме някакво участие в тази собственост, защото и тогава нямахме никакви права да решаваме какво да правим с нея, че преценихме за житейски по-правилна политиката, да я крадем където я видим и в каквито размери можем. Не ни спираха нито затворите, нито морализаторстването на партийните секретари, казвайки ни доста често: "Как не ви е срам". А народът беше загубил чувството си за срам, както беше загубил чувството си за собственост. Не го беше срам и крадеше поголовно. Най-сладко се крадеше от обществената собственост, защото се приемаше, че си вземаш онова, което другарите не ти даваха според природния закон. И ВСИЧКО СЕ РАЗКАПА, както знаете;
5. Процесът на преливане на частната собственост в нещо като общонародна и обратното е сложен процес и той е по-объркан, по-емоционален и засяга икономическите, политическите и социалните взаимоотношения изобщо повече, отколкото може да ги засегне една кръвополитна и дълга ВОЙНА. Само си помислете. Източна и Западна Германия. И двете бяха еднакво разрушени, но в едната правата на собствеността останаха непокътнати, а в другата се посегна на частната собственост. Всички знаете какво се случи. Едните произвеждаха мерцедеси, а другите трабантчета. Нали има разлика? И в края на краищата, едните, тези с мерцедесите, купиха другите, тези с трабантчетата. Като резултат на тази покупко-продажба, бедните източни роднини сега произвеждат последните модели на Порше Кайен и Фолсваген Фаетон в новопостроените заводи в Дрезден и къде ли още не в тази част на бившата изостанала Източна Германия, която беше за пример на всички нас - другите социалистически страни. Неурегулираните права върху собствеността водят до политически и икономически катаклизми. Никой насилнически режим не може да успее да направи една такава икономика достатъчно успешна, като посегне на правата на собственост. Може да се постигне всеобща мобилизация за няколко години, да се спечели една или няколко битки, може да се стигне до няколко парада на ПОБЕДАТА, но в края на краищата дългата икономическа война за надмощие ще бъде загубена от всяка страна, която си позволи да накърни частната собственост;
6. Проявленията на частната собственост от гледна точка на психологията са доста широки. Тове е в някаква степен и ЕГО и ГОРДОСТ и дори и ако щете някакво "надуване" пред другите, затова, което сме постигнали. Не всички можем да бъдем милионери или мириардери, но ако имаме нещо повече от съседа или от колегата, защо това да не е обект на някаква гордост. Вярно е, че източната мистика отрича тези въжделения и стремежи, но факт е, че самият Изток се насочи в тази посока. Все пак по-добре е да правят това, което сега правят, пред това да правят някакви "културни" революции или да се избиват методично, както това правеше Пол Пот в Камбоджа. И Мао и Пол Пот разбираха, че интелигенцията, науката, хората, които произвеждат идеи и ги прилагат, са най-опасните за тяхната власт и затова ги избиваха методично. Избиваха КАПИТАЛИЗМА методично, ден след ден, месец след месец, година след година. И накрая техните светове рухнаха и добрият КАПИТАЛИЗЪМ дойде пак на мода. Защото човешките разбирания за неравенството са в основата на развитието на цивилизациите по света. Никъде и никога няма да се постигне този модел на равенство, който се опитваха толкова много диктатори да ни предлагат и налагат. И те го налагаха именно заради това, защото той е противоприроден и противоестествен. Модел, в който диктаторите се чувстваха добре, защото отричаше мисленето в отделния човек и го подчиняваше на волята на Партията, тоест на вожда. Иначе нямаше да могат да ни управляват, заради ограниченията на мисълта си. Те друго не знаеха, освен да насилват и така да осигурят властта си;
7. Но дори и когато вратата към капитализма е отворена, тя е ЧАСТИЧНО отворена, за да не могат всички да влязат. Защото това са пари, власт и всичко друго, освен бедност и отчаяние. Няма как да влязат всички там, независимо дали имат природна сила и интелигетност. Ще влязат само "нашите" хора, хората, които са проверени било по роднинска или приятелска връзка. Хората, които ще споделят с диктаторите, политиците и чиновниците част, ако не и голямата част от получените права, собственост и имущество. Ние се намираме десетилетия в този цикъл. Влизат само определените от политиците, чиновниците и диктаторите с ръкавици, хора. Влизат малко по малко. Вратата се отваря съвсем лекичко, за да се промушат нашите хора. Вчера научих един интересен факт за една фирма в Македония. Преди 2 години тази фирма не била нищо особено. След като новата власт решава, че тя е избраната, само за една година тя се появява на 29-то място сред фирмите в страната с реализирана близо 3 милиона евро чиста печалба. На това ли му викате капитализъм? Това ли са ценностите на капитализма, питам аз?

СЛЕДВА ТЕКСТ.