Преди две седмици бях в Сатовча. Едно село в горната част на язовир Доспат, в Родопите.

Като погледнеш наоколо - божествена природа. Дъхът ти спира от тази природна хубост.

Като наближиш селото всичко се променя. ПРИРОДНАТА  ХУБОСТ ОТСТЪПВА НА ЧОВЕШКАТА ЛИПСА НА ЕСТЕТИКА.

Едни големи и грозни в същото време къщи. Като прогимназии. Къде излепени отвън, къде не... Ама грозни ви казвам. По 4 етажа и по 150 квадрата в основата си. Социализъм и това е. Важното е да има, ама какво, няма значение.


Спомних си годините на опашките. Нареждаш се на опашка и питаш: За какво се чака тук и ти отговарят - Откъде да знаем, ама след като има опашка, взе за нещо дефицитно е. Чакаме и толкова.

Та тогава хората са намерили по някакъв начин тухли, арматура и цимент и са струпали цялата тази грозотия на брега на този прекрасен язовир.


Както казваше един мой много добър познат - Хубава е България, ама докато стигнеш до хубостите й преминаваш през толкова грозни гледки, сътворени от човека, че после не можеш да се нарадваш на хубостите на природата.

Центърът Помпиду в Париж, от времето на социализма е купчина ръждиво желязо.

Все пак признавам. Ако не съществуваше комунизмът, трябваше да се измисли за да има оправдание за всичко... все пак Ст. Цанев, Богдана, Щурците, изградиха естетиката си и написаха най- качественото при социализма, но за всички други са виновни комунистите.

Много пъти и аз съм констатирал това нещо. При социализма рядко можеше някой некадърен изпълнител да се промуши през цензурата и да ни досажда с липсата си на глас, примерно. Защо сега няма такива като Паша Христова? Баба Лили има ли кой да я стигне в професионализма й? Ами Емил Димитров с неговата "Моя страна"? Коя песен може да те разплаче и да ти разтърси душата, ако не тази? Музикантите бяха свободни, за разлика от нас. Това е обяснението. Но нека да споменем и покойния Георги Марков, лека му пръст. Чел съм неговите "репортажи" от край до край. Та той казваше, че при българския социализъм, Живков яко е раздавал пари на интелигенцията - тя е била направо купена. Или както главният герой в едно от неговите произведения се изразява, когато отива да си получи огромния хонорар за някакъв измислен спектакъл: Знаете ли колко е трудно да напишеш глупав сценарий? Всеки може да напише хубав сценарий, но нали вие знаете, че се плаща за глупав сценарий. Наистина музикантите в БГ тогава бяха някакво огромно изключение от ширещата се посредственост, НО НЕКА ДА СИ ПРИЗНАЕМ - МАЩАБНАТА ВИЗИЯ НА СОЦА БЕШЕ ГОЛЯМО И ГРОЗНО. ВАЖНОТО Е ДА ИМА КВАДРАТНИ МЕТРИ, А КАКВИ И С КАКВО КАЧЕСТВО - ТОВА БЕШЕ ПОДРОБНОСТ.