Нека сега да се върнем към разхода на ток.

Виждам сметка на пенсионер, която е по-висока от моята сметка. Един човек, срещу четирима. Как се получава? 

Да започнем отново с 300 литровия бойлер и бойлерчето в кухнята, която дава вряла вода през целия ден. Радиаторчето, включено постоянно в едната стая и климатикът в другата. Крушките, които са от стария модел и яко лапат енергия. Пак липса на елементарна сметка. Хладилник, който също лапа яко ток, голям...

Вътре се съхраняват продукти, които трябва да се изхвърлят, камо ли да се съхраняват.


Дано не станем и ние такива на тези години.

Мозъци, които чакат поредния турски сериал, за да се "отпуснат".


Мисли за миналото, които да заместват мислите за настоящето и бъдещето.

Дребнавости, с които е изпълнен животът. Нищо голямо. Нищо разтърсващо. Нищо градивно. Просто преживяване. Живуркане някакво. Стари спомени, преразказани за пореден път. Никаква тръпка. Очакване за край.


Да не забравя и друго нещо. Пенсиите малки, но когато се появят, част от нея отиват на ...бингото, както обича една пенсионерка да казва. Мечтае да удари "голямото" и си харчи парите на бингото. Друга пък гардеробите са пълни с какви ли не парцали, но отива и пак си купува поредния парцал или поредната ненужна вещ.


И като нямат пари, откъде намират толкова хиляди левове, че ги дават на телефонните измамници. Уж пенсиите малки, уж нямат пари, а като ги натиснат малко, хвърлят пачки от терасите на измамниците. Спестяват. За внуци, за синове и дъщери. Ограничават себе си и дават на синовете и дъщерите си. И след това мърморят и недоволстват, че пенсиите са малки.