Постоянно търся обяснение за икономиката и връзката с такива показатели, като "щастие", "продължителност на живота" "качество на медицинските грижи" и т.н. и постоянно се появяват факти, които трудно могат да бъдат обяснени само с политически или икономически термини.





Куба е на 10-то място по качество на здравното обслужване. Отделя се внимание на спорта, хигиената и превантивната медицина. Магазините са празни. Купонна система. В същото време живеят по-дълго от данчаните и американците. За вторите това е кошмар, защото цялата политическа система на САЩ отхвърля всичко, което е свързано с режима на Кастро в Куба. В началото на 90-те години на миналия век, САЩ затягат ембаргото. Всеки кораб, който е акостирал на кубинско пристанище, получава забрана за влизане в САЩ за 6 месеца.Няма храна, лекарства, петрол. Магазините са празни. Всеки кубинец губи между 6 и 10 килограма средно, тегло. И напук на всички ограничения и хранителния недостатък, кубинците стават още по-здрави. Правителството купува стотици хиляди велосипеди от Китай и произвежда хиляди на място. Кубинците никога са нямали култура да се придвижват на велосипед така, както например в Дания, Холандия или Китай. Но са се научили. Започват да отглеждат зеленчуци навсякъде, където това е възможно. Няма как, зор голям. И като са на зор, след като няма пари за химикали, минават на органично земеделие и на производство на храна в и непосредствено до града. ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА ПРЕЗ 90-ТЕ, ПОДОБРЯВА ЗДРАВЕТО НА КУБИНЦИТЕ. НАМАЛЯВАТ ИНСУЛТИТЕ, ИНФАРКТИТЕ И ДИАБЕТА, КАТО СОЦИАЛНО ЗНАЧИМИ ЗАБОЛЯВАНИЯ.

Интересно, Дания не я видях в първата десетка. Най-щастливата държава в Европа, която е и една от най-богатите европейски държави, я няма в първата десетка по качество на медицинските услуги. Въпреки богатството си, Дания отсъства от и от класацията за първите 10 най-социални държави в света.


Швейцарците имат второто най-скъпо здравеопазване в света след САЩ, но са на второ място по здравно обслужване в света, докато американците никакви ги няма в тези класации. Тоест швейцарците имат покритие, което си струва, ако го сравним с американското здравеопазване. С тази разлика, че американското здравеопазване е по-скоро елитарно, за разлика от швейцарското, където то покрива значителна част от населението. Швейцария е на трето място в класацията "социална държава", като в Европа отстъпва само на Швеция и Великобритания. Тоест, за разлика от всички други държави в Европа или може би именно заради това, че не са част от системата наречена ЕС, 


Ето една класация за най-добри здравни системи в света: http://www.bnews.bg/article/203386
Тук като критерии вероятно са включени и продължителността на живота и обхвата на здравната система.
За отбелязване е окупирането на първите места от държави като Хонг Конг, Сингапур, Япония... В други класации Тайван е начело по здравни услуги. Китайците са се амбицирали да настигнат съседните държави и строят хиляди клиники към този момент и съществено подобряват качеството на медицинските грижи.

Но какво забелязах аз, посещавайки Далечния Изток. Няма ги традиционните аптеки, с които Европа е пълна. Цялата тази химия, с която ни тровят тук, там отсъства или присъства в незначителни мащаби. Навсякъде има местни аптеки, пълни с какви ли не треви, отвари и местни лечебни средства. Навсякъде се рекламират обекти за източен масаж, акупунктура, вендуци, зонална терапия, су - джок и т.н. Дебелите хора са изключение. И живеят много по-дълго от европейците и американците.





Продължавам да мисля за система, която да съчетава висок стандарт на живот, икономически възход и перспектива, спазване на екологични норми, нисък въглероден отпечатък, липса на драстично икономическо разслоение в обществото, висока продължителност на живота, евтина и ефективна медицина, висока заетост в икономиката, демографска достатъчност, добро образование и високи показатели в индекса на щастие.

Най-много до този идеален вариант се доближава Швейцария, въпреки, че разходите за здравеопазване там са вторите след тези в САЩ.

Другото, което забелязах е, че в първата двадесет държави, подредени по продължителност на живота, единствено Коста Рика е бедна страна, спрямо останалите. Тя е класирана на 20-то място. Богатите живеят по-дълго. Простичка истина, която няма да учуди никого.
Въпросът е в това, как да станем здрави и богати, без да причиняваме допълнителни щети на околния свят и без да изпадаме в неконтролируема потребителска треска, особено в областта на задоволяване на първичните си човешки потребности - вода, храна и т.н. Не напразно правя паралел, между празните магазина за хранителни стоки в Куба и претъпканите рафтове по магазините в САЩ. В резултат, кубинците живеят по-дълго от американците.
Тоест, има потребление и потребление. При някои видове потребление, ограниченията се отразяват положително на продължителността на живота - има се предвид потребностите за задоволяване на първичните човешки потребности - храна, вода... Настина за някои може да се стори парадоксално, големият избор и възможности в тази посока, действат деморализащо върху човешките същества и ги карат да предприемат неразумни консумации, които в крайна сметка съкръщават живота. Деликатна тема наистина, доколко държавата да се намесва в този процес. Иначе на повърхността какво се получава: Празни магазини - добро здраве. И обратно - пълни магазини - проблемно здраве. А не може ли - пълни магазини - добро здраве?

Защо бизнесът да не бъде насочен чрез системата за данъчното облагане, например, в други области, които пряко не са свързани с "устата на човека"? Човек може да притежава телевизор или компютър във всяка стая, тоест да има няколко компютъра или друг вид потребление, което не води до натрупване на телесна маса, но не може да изяде и изпие количество, определено му от Всевишния, чрез лимит, поставен на всеки един от нас. Нека капиталът да бъде пренасочен към задоволяване на онези видове потребности, удовлетворяването на които може да ни донесе нещо друго, макар и духовно, макар и спомени, но не задължително излишни килограми и проблеми със здравето.

Путин и Русия са виновни !
Но най-голяма вина носи Фидел Кастро, ако случайно не си разбрал още!

Какъвто и ръководител да си изберат, руснаците си остават един пиян народ. Наблюдавал съм ги в продължение на няколко месеца и наистина не съм виждал друг народ, на който целта му е да се напие за максимално кратък срок. Когато се съберем ние, българите, софрата може да трае и половин ден и цял ден. Руснакът се е начукал още преди да мине и половин час. Въпреки, че Русия е по-богата от Куба, използвайки показателят БВП на глава от населението, руснаците, особено мъжете, живеят 20 години по-малко от кубинските мъже. Доказателство за влиянието на националните особености върху продължителността на живота. Преди повече от 30 години бях в Русия и бях принуден да изключа всички средства за информация, ако исках да остана нормален. Толкова пропаганда. В същото време и не пия алкохол. Тежка задача, как да "изключа компютъра". Та не им е лесно на руснаците. Не харесват живота си и гледат да избягат от него, като намират най-евтиния и прост начин - чрез бутилка водка, изпита на екс.