Това е договор между мнозинството от гласоподавателите и управляващите.


Как формално ще се сключи този договор?

Не е необходимо да има формален договор. Ако гласоподавателите могат във всеки един момент да оттеглят политическото си доверие от даден политик и могат да изберат друг на негово място, без да са зависими от политически или други вмешателства, значи имаме честен обществен договор.


Ето ви примери.

Изхождаме от съществуващата политическа среда, тоест от статуквото, което искаме да променим.


Променяме Конституцията и Избирателния закон. Тези промени ни дават права да отзоваваме всеки ръководител, който сега е на власт. Предложението е, ние, избирателите да предлагаме, назначаваме и освобождаваме от власт всички служители, които заемат високи постове във властта.


Например - някой може да не е доволен от работата на някой министър. Например Ивайло Московски. Повече от 6 години е на власт, а от електронното правителство няма и помен. Значи той е виновен и трябва да поставим на гласуване неговото оставане на този пост. НАС, ИЗБИРАТЕЛИТЕ, НИКАК НЕ НИ ИНТЕРЕСУВА, ДАЛИ ТОВА СЕ ХАРЕСВА НА ПРЕМИЕРА, ПРЕЗИДЕНТА ИЛИ КОЙТО И ДА Е. ВАЖНОТО Е, ЧЕ ИВАЙЛО МОСКОВСКИ НЕ НАПРАВИ НИЩО ХУБАВИ, КОЕТО ДА УЛЕСНИ ЖИВОТА НИ И ДА ГО НАПРАВИ ПО-ДОБЪР. 

Как да стане на практика? Всички тези, които искат да заемат мястото на Ивайло Московски и да станат министри, са предали в ЦИК своите кандидатури в електронен формат, като са споменали опциите на които трябва да отговаря кандидата - например, завършена висше образование - магистратур, поне 10 години стаж като ръководител в частния бизнес, да не е бил управител или собственик на фирма, обявена в несъстоятелност, когато са останали неудовлетворени кредитори и да не е криминално проявен. Всички кандидатури да са подредени по азбучен ред. Да няма право на партийна агитация за кого да гласуваме. Да има нецензуриран форум, в който всеки един от нас да може да пристъпи с електронния си подпис, осигурен на всяко едно лице от държавата, което има право да гласува и където може всеки да остави своето мнение за кандидатите. Няма да има тролове, защото всички ще бъдем представени с истинските си имена. Така след като сме си избрали фаворит, гласуваме с "плюс" за него. На другия ден ще видим кои са първите трима с най-много събрани гласове. Те се подлагат на ново гласуване и който събере най-много точки, той става министър на транспорта. Останалите двама, ако изрично не възразяват, биват избрани за негови заместници. На другия ден се отива в ЦИК, там дават съответния документ, с който тримата пристигат в министерството и в същия ден се извършва приемането и предаването на работата със стария екип.


Тези избрани от нас ръководители, биват вписани в официалната страница на министерството като ръководители. В същото време тази страница е свързана със страницата на ЦИК. През следващите седмици и месеци, тези служители събират "плюс" или "минус" от избирателите. Ако в рамките на три месеца от тяхното встъпване в длъжност, минусите са повече от плюсовете, в края на месеца се провежда гласуване за министър и заместници. Който получи най-много гласове, става министър или заместник. Никой министър не може да иска оставката на заместника си. Никой друг, освен избирателите, не могат да искат оставката на министъра. Дори и да е обвинен от прокуратурата, когато е министър, само и единствено избирателите могат да решат, дали да го свалят от власт или не. Ако го оставят на власт, обвиненията на прокуратуратурата падат. Ние можем да се съобразим с мнението на прокуратурата, но може и да не се съобразим. Глас народен, глас божи. Не съм го казал аз.


По този начин се процедира и за всички важни в държавата длъжности. Ха да видим тогава, как и колко ще работят тези министри, депутати, ръководители на агенции и служби и т.н. Като дамоклев меч над главите им ще виси народната воля и само с нея те ще си имат работа, ако не си вършат работата както трябва.

По времето на Ники Василев се знаеше, че ако Министерството на държавната администрация иска да създаде електронно правителство, е необходим 2/3 от бюджета на министерството. Оттогава мноооого калинки-хрантутници налазиха и министерството на Московски и няма мирлък от тях - все искат да ядат. Но традиционното пръскане с биоцид, одобрен от колегата му м-р Москов не помагало и за това не доизграждали оградата на границата, за да могат тия от ДАЕШ рахат-рахат да свършат тяхната работа.... Дори отпечатъци отказвали да им вземат, макар да източвали не бюджета на РЗОК, а на ръбъ, под носа на бъбъ.