Това казвам на служители във фирми, в продължения на десетилетия. Така беше и при социализма. Става дума за служители. Не става дума за миньори, строителни работници или хора, които работят на поточна линия в машиностроенето, шивашките предприятия или там, където се полагат физически усилия. Защо например фитнес индустрията заобикаля селата? Първо там няма останал много народ и второ, ако има, той е ангажиран в работа, която се изисква физически усилия. Няма как след работен ден на нивата, човек да отиде във фитнеса, че да се доумори напълно.

От 3 милиона работещи в България, половината са на работа, която не изисква полагането на труд, който изисква физическо натоварване.

Преди години си спомням, как служителите в администрациите по заводите, както и многобройните общински и държавни служители, се убиваха от работа по вилите и градините и в понеделник сутринта отиваха уморени на работя. Някои бяха загорели от слънцето, а други направо контузени. Кой си ударил пръста с чука, кой за малко не се осакатил с мотиката, кого са го "изяли" комарите, но всички идваха на работа с чувство на изпълнен дълг и с надеждата да споделят с другите своите съботно-неделни постижения.

Сега служителите не са толкова улисани в земеделски работи. Сега ходят по баирите да се потят, преодоляват препятствия, карат лодки, велосипеди, катерят стени, ходят по пещери и т.н. и т.н. Няма лошо.

Освен ако не се върнат от "почивката" болни, преяли, препили и препушили и не се налага да си вземат отпуск, за да се лекуват от отпуск. 

Финалното ти изречение си е точна диагноза на обществото!