За жалост така са ни научили. Християните ни казват, че ако ни праснат един шамар, трябва да обърнем другата буза, за да ни праснат поне още един. Учат ни да прощаваме дълговете на ближния, дори тогава, когато ближният е взел от нас пари, за да отиде да се пече на плажа на морето и след това се прави, че не те познава, защото не му се връщат парите. Дори си пожелава да ти се случат лоши работи, за да може той да се оттърве от тези задължения. Спомням си, как Фердинанд се е радвал, когато е разбрал, че цар Николай е убит от болшевиките. Всеки се радва, когато кредиторът му умре, особено ако няма достатъчно утвърдени правила, неговите наследници да влязат в качеството си на кредитори. Но комунистите си знаят работата. Убиват всички и няма наследници. Какво излиза, Фердинанд се е радвал, че не само цар Николай е убит, но и цялото му семейство. И си мисли тъпакът, че ще му се размине.

Учат ни на грешните неща. За жалост.


На нас ни остава мисленето, защото то е присъщо на хората. А ако сме се отказали от него, значи не сме хора. Има много такива в България - не хора. Отказали се от мислене. Отказали се от това да носят лична отговорност за жалкото си съществуване. Те просто искат, защото така е записано в библията. По-лесно е. Не е записано, че всяко нещо на тази земя трябва да се отработи. Писано е за искането...Библия за тарикати. И наивници.

Най-добрият модел за дълговете е разработен от големия български икономист проф. Ал. Томов - социалдемократическия, приложен успешно в Кремиковци и ЦСКА. При него дълговете не се връщат, а се трупат и се дават обещания.