http://ncphp.government.bg/files/nczi/zdr.statistika/health_A_5.pdf


Българинът мре най-много от болести на кръвообръщението. Простичко казано, това са предимно инсулти и инфаркти, дегенерация на съдовете и т.н.

От общо 109 791броя умрели преждевременно в България, от болести на кръвообръщение са умрели 71 997 души или 65,6%.

Статистиката не посочва умрелите от рак, нито умрелите от вътрешно-болнични инфекции. Ама как, има ли и такива? Как е възможно някой да предположи, че от лоша хигиена в болницата умират хиляди хора годишно.


И сега въпросите?

1. След като знаете, коя е основната причина за смъртността в БГ, какво сте направили, за да профилактирате всички рискови групи, за да се намали заболеваемостта?
2. Какво сте направили, за да могат тези, които са получили инсулт или инфаркт, да бъдат транспортирани максимално бързо до специализирано заведение за скорошно лечение. Знае се, че шансовете за оздравяване се увеличават значително, ако се спази принципа за "златния час", тоест, ако болният бъде транспортиран до най-близкото заведение, което има техника, апаратура и специалисти, които да интервенират и спасят пациента.
3. Вие, пациентите, знаете ли, в кои центрове на територията на страната, можете да получите спешна помощ в това направление? Че откъде да знаете, да не би някой да ви е информирал. Тоест, имате ли план за действие?

Проблемът го знаем всички, а решението на проблема се движи със скоростта на охлюв. Къде е тогава здравната политика на МЗ, след като на всички е яден главният проблем за смъртността и на практика почти нищо не се прави?

Ако проблемите на кръвообръщението са 66% от всички смъртни случаи, дали системата разпределя правилно парите за лечение? При 8 милиарда лева за лечение, би следвало около 5 милиарда да отидат за справянето с проблема, така че, смъртните случаи да се сведат до минимум.

Тук да не повдигам най-важния въпрос, въпросът за профилактиката, че там отново и отново трябва да си говорим за чл. 93 от Закона за здравето, където е казано, че отговорността за здравето е предимно на пациента. А българският пациент, яде, пие, пуши и върши глупости като за световно и в повечето случаи "сам си го търси", както се казва на популярен език.