Опитвам се от много време да търся такава информация. Неуспешно, както можете да предположите.

Защо написах тази статия?


Подтикнат от поредния случай на починал, след ваксинация. Баща на на много добър приятел на сина ми. Ненавършил 60 години. Вчера е починал. Преди месец се е ваксинирал. Умрял е както разбрах, от сърдечен пристъп. Не би ли трябвало, лекарите, пък и близките, да търсят причините за смъртта и в каква степен, тази причина може да се е "повлияла" от ваксината?


Когато умря Георги Коритаров, известен журналист, също поставих този въпрос. Той се беше ваксинирал.

Когато умря Ваня Костова, поставих същия въпрос. И тя се беше ваксинирала.


Когато преди малко повече от година, умря един от добрите ми приятели, ненавършил 54 години, физически най-здравият човек, който познавах на тази възраст, който умря от белодробна емболия, по официалната версия, също задавах този въпрос. Защо хора, в разцвета на силите си, си отиват от този свят.

Защо се формира такова обществено мнение, че ако умре някой, който не се е ваксинирал, той е умрял, защото не се е ваксинирал, а ако умре някой ваксиниран, ваксината не е виновна за това? Откога ваксините станаха света вода ненапита или по друг начин казано, животворни течности?

Четох много по въпроса. Стотици публикации, статии, изявления, видео клипове и какво ли още не. Нещата са от сложни по-сложни и са направени да бъдат още и още по-сложни. И в същото това време са от прости по-прости.

Ние, обикновените хора, улисани в дневните си грижи, просто не забелязваме в какво ни въвличат.

Ако беше ДОВЕРИЕ от наша страна, на официалната политика, здраве му кажи, както се казва. Ние не изпитваме доверие към политиците си. 
Ако беше НЕДОВЕРИЕ от наша страна, то никога нямаше да изберем тези да ни управляват и нямаше да допуснем, десетилетия наред малоумници, интриганти, ченгета и комунисти да ни манипулират. Ама явно недоверието ни не е толкова голямо, че да прекроим живота си към по-добро.
Много странен начин на мислене имаме, за да оцеляваме, а не да живеем. Страхуваме се да задаваме въпроси и да търсим отговори. Може би се опасяваме, че ще научим нещо, което няма да можем да "смелим" със съществуващите си мозъци.